Мистър Вале удари по масата и изгони всички от стаята.

Писна му да командва без да го разбират наистина. Но и ако не ръководеше, не се чувстваше жив.

Така силно му се прииска да напляска хубавото дупе на малката…

• Как си, момиче? – написа й съобщение.

Наричаше я по този начин – “момиче”, макар да бе зряла жена.

Не знаеше много за нея, но всичко, което усещаше бе хубаво и възбуждащо. 

• Здравейте, добре съм, мисля си за Вас – отвърна тя.

Беше я научил да му пише и говори на “Вие”. 

Добър отговор, помисли той. Очевидно е послушна малка кучка, която ще изчука грубо… Определено я харесваше. Разбра го, когато тя изчезна за десетина дни, а той я очакваше и искаше тя да се появи. Но не направи крачката – остави я тя сама да реши. Защо ли? 

Защото Мистър Вале бе арогантен, властен, безкомпромисен, груб и смел в секса. Но не насилник в друг смисъл.  Паднеше ли му в ръцете, тя щеше да бъде играчка. И тя го знаеше.

Ключовият момент бе тя сама да пожелае да му се отдаде. Или да се предаде – все тая, за него беше едно и също.

• Отиди в банята, започни да пишкаш върху плочките. Снимай се. Очаквам клипче – заповедният тон лъхаше с пълна сила.

След около пет минути тя написа:

• Щом желаете…

Мръсницата искаше, плачеше за ебане и подчинение. Но изглежда мислеше повече, внимаваше. Тъкмо това му харесваше – щом една жена толкова се пази, значи има стойност и си струва. Тези неща се усещат.  Мистър Вале не обичаше евтините курви, нито кифлите, не понасяше силикона. Малката бе естествена, разкрепостена, сладка и …. трябваше да го признае – имаше харизма и съблазън, които трептяха от всяка нейна дума, каквато и да е. Интелектът и закачките й можеха да оплетат ума, а умението й да бъде на лека дистанция и да въздейства с мощта на разгонена женска бяха комбинация, която Мистър Вале непременно желаеше. Искаше да я опита, да я свършва, да я побърка.

Клипчето изключително му хареса.

Малката пишкаше – струята течеше, обливаше бедрата й, стичаше се по колената, капчиците блестяха игриво. После тя клекна – срамните й устни бяха хубави и примамващи, косъмчетата – закачливо перверзни, отворът й…. щеше така да го разпъне….

Мистър Вале се самозадоволи, но в него се разпали животинско желание.

• Никога няма да пишкаш без мое позволение, ясно ли е?
• Да.
• Искам да те видя. Ще ти напиша адрес. Само кажи кога можеш.
• Добре.
• Ще дойдеш без бельо. Без парфюм. Разбра ли?
• Да.
• Ти си наистина добро момиче. Знаеш го, нали?
• Не… трябва да ми го покажете…

Този смел отговор приятно го погъделичка. Да, това определено беше Неговото момиче.

…

Мина месец, но тя така и не намери време.

Мистър Вале чакаше и желанието му се усилваше.

Отдавна бе овладял характера си, нетърпението му бе неприсъщо. Знаеше, че тя го желае, но и знаеше, че тя малко се страхува от него. Затова той проведе с нея няколко разговора, тя се успокои, смееше се и се закачаше. 

Вече бе готова.

…

И един ден тя му написа кога може.

Той й изпрати адрес на апартамент.

…

Мистър Вале си сипа чаша силен алкохол, на нея – червено вино.

Чакаше я.

Без бельо.

Без парфюм.

Странно ли беше, че не успяха да се видят на кафе, а директно се срещаха в дискретен апартамент?!

Вероятно да.

Той нямаше никакви притеснения, тя имаше, но ги изгладиха по телефона, а време за кафе така и не се появи.

Кой знае как й биеше сърцето…. Беше му много приятно да знае, че вълнува, че предизвиква трепет, смущение, дори страх…

Вратата изтропа.

Беше й казал директно да влиза.

И ето я – абсолютна хубавица! – появи се на вратата, блестяща, чаровна, по-привлекателна от очакванията!

Мистър Вале почувства гордост и похотлива топлина заля тялото му, слабините му изтръпнаха, пожела я на мига.

• Влизай и се настанявай – покани я той, взе връхната дреха.
• Благодаря – усмихна се тя.

Седнаха един срещу друг, отпиха, смееха се, сякаш се познаваха отдавна, а реално се виждаха за първи път.

• Искам да се разкрачиш.

Тя вдигна роклята си и разтвори бедра.

Красива гледка.

Нежна путка, тъмни косъмчета в триъгълник, фин чоропогащник, който се явяваше ефирен слой, нежно прикриващ, загатващ, примамващ….

• Истинска мръсница си, знаеш го.
• Да, знам го….

Чаровната й увереност го накара да стане, да я надупи и да я плесне силно по задника няколко пъти.

След това я погали, целуна червените места от шамарите. Тя пъшкаше. 

Разкъса чоропогащника й, провря пръсти в дупката и ги напъха в цепката й, от което тя заскимтя като кучка. Влагата й растеше бързо в темпото на опитните му ръце – пръстите му потъваха в топлото тясно пространство, омазаха се от лепкавата мъзга….усещане, което той обожаваше. Звуците, които се отронваха от устните й бяха едновременно нежни и порочни, сладки и мръсни, влудяваха го. Издърпа я и я накара да му налапа кура, твърд от самото начало, от първия миг, от първия поглед. Мистър Вале затвори очи, защото го обсеби едно необичайно красиво опиянение – членът му потъна в мокра топлота, разтъркван от всички страни, раздразнен…. обхвана леко косата й, просто за да я чувства… а малката смучеше жадно, невероятно добре се справяше, слюнките й течаха обилно, което го влудяваше….

Властният мъж я изправи и я целуна така, че тя едва не се задуши. Стискаше я силно – по дупето, гърдите, бедрата… от възбуда й удари шамар, изплю се в устата й, после отново я задуши с език. Тя едва дишаше, но цялата пламтеше, коленете й бяха омекнали… Мистър Вале щеше да се пръсне от страст, толкова похотлива курва бе тя…. отново я надупи и я прониза, тя застена по-силно, пръстите му със слюнка проникнаха в дупето й – тясното задниче бе негова слабост. Курът бе корав, мокър, лепкав – бавно го напъха в ануса й, а кучката виеше. Тласъците му се засилваха, тя бе много много шумна, а той ръмжеше. Наведе я, натисна, където трябваше, с едната ръка ритмично играеше с клитора й. Малката не млъкваше, започна да трепери, дори стенеше и ръмжеше едновременно, а мистър я стисна за циците, заблъска я животински, в бурно темпо, влудяващо, постепенно стигна до върха, гръмна, изръмжа и започна да я пълни със семето си…

…

Пиха още.

Възбудиха се още.

Искаха още и още.

• Малката, вече си моята курва, нали го знаеш?
• Мммм….не….. знам ли го?
• Я ела тук – заповяда той! – На колене! 

Малката послушно приближи…..

Очаквайте продължение.

Този текст е сътворен от Ема Томова и си има авторски права. Моля, уважавайте това 🙂

Снимки: Интернет