Виждам горящия огън в далечината и забързвам темпо. Раницата ми тежи, краката ми са изподрани, задъхана съм, потна, вдишвам тежко, издишам тежко, а сърцето ми ще се пръсне от вълнението – толкова силно, че ме задушава, блъска ме, но ми помага в същото време.

Той е там и ме чака. Изпълнил е всичко – пристигнал е, постлал е наоколо, напалил е огън, взел е червено вино. 

Никой не знае за нашата уговорка.

Цяла група сме, но тайничко се измъкваме от всички и от всичко. Достатъчно далеч сме – зад чудните скали, до игривата река и под пълната Луна.

Приближавам и зървам очертанията му – стои изправен до огъня – тъмният силует подкосява краката ми, но не спирам да вървя бързо, за да съм там, до него, с него, в него.

Тялото му се мърда леко в движенията на огъня, аз го гледам, вместо да внимавам къде стъпвам, поредният трън се забива над глезена ми, изохквам силно, той гледа към мен и разперва ръце встрани. Аз също разпервам – това е наш знак, символичност, между нас, предвкусването на едно сливане.

Остава много малко разстояние, вече ясно отличавам неговата мъжка фигура. С всяка крачка го усещам – вдишвам мъжката му миризма в хармоничен пулс с прелитащи светулки и прекрасните песни на щурците. Сега ги възприемам като осветляване на пътя и като мелодично отмерване на секундите.

Десет крачки. Девет крачки. Осем крачки.

Спирам и го гледам – моят фантазен змей от приказките, помечтан от мен още от дете. 

Седем крачки. Шест крачки. Пет крачки.

Хипнотизира ме с очи, омагьосва ме със себе си.

Четири крачки. Три крачки. Две крачки.

Спирам безмълвна.

Една крачка.

Допираме телата си плътно едно в друго, сплитаме пръсти, докосваме се с устни, езиците ни се оплитат, въртят се в кръг. Връхлетява ме омайно чувство, сякаш всичко в мен се търкаля скоростно и създава топлина и енергия. 

Политам, а вътре в мен танцуват милиони топчета.

Ръцете му играят в косата ми, мощните му пръсти преминават през шията, обхващат главата ми, галят лицето ми. Гледаме се в очите и потъваме един в друг. 

Очи-езера. 

Дъхът му е топъл, устните изкушаващи, тялото здраво и силно.

Възбудата ми расте, пресича ме ниско долу, започва да боли – желанието ме обсебва така, че треперя, утробата ми сякаш крещи.

• Не се плаши – утешава ме той, прочел знаците по мен.
• Не ме е страх – отвръщам аз.

Той ме повежда към постланото. Дава ми червено вино. Пием. Разлива се в кръвта ми. Огънят пука, реката живо говори, природата ни подарява своята прелест, а нашата любов й дава проявление. 

Бавно ме слага да седна и ме събува – целува драскотините ми, топлият му език облекчава, успокоява, но и възбужда до непознати степени. 

Изправя ме.

• Искам да те гледам така….

Бавно ме съблича, не пропуска да ме погали – нежно – по корема, по бедрата, по косата, по гърдите… 

Дишам тежко, огънят пропуква по-силно и ме осветява на бързо променящи се светлинни лъчи. 

Дърпам неговите дрехи, нетърпелива да останем без тях, да усетя кожата му върху моята, да настръхнем заедно и да отлетим…

И ето ни съвсем голи в дивотата на природата, приютени и задъхани.

Той ме гледа и ме попива – очите му се задържат на всяко местенце по тялото ми, аз го гледам в унес… Болезнено треперя, влагата между бедрата ми потича надолу, пипам с ръце и ги подавам към него:

• Помириши какво правиш с мен…

Той ме подушва и твърдината му става като камък.

Хвърляме се един в друг като луди!

Страстта гори повече от огъня!

Възбудата боли повече от рана!

Целуваме се бясно, ръцете ни галят бурно плътта, нашите шумни стенания се сливат с щурците и реката.

Аз лягам, той върху мен – мечта наяве – вибрирам и горя отвътре. Чувствам езика му по шията ми, захапва ме, пъшкам силно, той не спира, с едната ръка стиска гърдите ми, засмуква зърната ми – все едно го е яд, че досега не го е правил… Целува ми корема…. Имам стихия върху себе си, която жадно ме засмуква и ненаситно ме поглъща… Облизва ме между краката, захапвам собствената си ръка….

Имам нужда да го целувам, да го оближа и засмуча…. той ляга, аз се качвам върху него… очите му са искрящи, макар да е тъмно, толкова ме съблазнява, че скачам извън себе си…. целувам му устните, шията, гърдите, той пъшка…. курът му е здрав, твърд, готов…. устните ми чувстват осезаемо пулсиращата възбуда, пълзят около него, дават му наслада и трепети, от които той потреперва с крака и не иска да спирам…. продължавам….гърлото ми е тясно и топло, притиска го, подлудява го…. но не иска да свърши, тепърва иска още, искаме да довършим, да свършим в едно…

Двамата сме в необичайно състояние – на границата между световете, когато чрез плътта може да постигнеш духа…. толкова е хубаво, толкова странно и обсебващо – неистово да искаш, знаейки, че това е краят, но усещайки, че е и начало… Чувство, че си повече от идеята за себе си….

И аз се разтварям за него.

И той влиза в мен.

Най-красивото усещане в света.

Сега съм пълна, той ме запълва.

Гледаме се в очите. 

Той става хищник, аз ставам похотлива, бълвам мръсни думи за кура му, за путката ми, че искам да ме чука, докато умра…. не знам какво говоря… Но охкам и го притискам, дера го по гърба… силната страст ражда разврат и ние забравяме за нежността и се превръщаме в животни. И се чукаме като диви. Той е груб, но аз обожавам да е груб, да ме блъска до дъно с кура си, да търка, да ме прави курва, жадна за спермата му. Огънят ни осветява, но сякаш огънят вътре в нас е по-мощен, може да възпламени, да промени, да създаде!

Слага ме по корем и минава зад мен – набива ми го до блока, усеща ме, започва ритмично, на интервали да ме пронизва в една точка… бедрата ми започват да треперят, толкова е сладостно, че искам да се отместя и да спра, не издържам толкова удоволствие, но всъщност съм на прага и той го знае, затова ме притиска, не ми дава да мърдам, продължава с бурните тласъци, аз избухвам, гърмя, треперя, потичам, пръскам, ръмжа и стена…. щурците замлъкват….

Потна съм, незнайно къде….

Той ме завърта по гръб, аз съм размекната…. гледа ме в очите и продължава да ме пронизва. Треперя, наново отлитам, другаде съм…. тогава ме целува и чувствам божествения финал…. двамата треперим и горим, плътно притиснати, слети, прилепени… семето му се излива в мен….

Пълнота.

Този текст е сътворен от Ема Томова и си има авторски права.

Моля, уважавайте това 🙂

Снимки: Интернет