В живота му имаше много успехи, много разнообразие, много жени.

Но имаше само една, която не утоляваше жаждата му и спираше дъха му при всеки спомен.

Тя бе момичето с най-красивите сини очи, най-слънчевата усмивка, с най-меката кожа, с най-вълшебната кестенова коса! С най-намачканите тениски и най-цветните полички през лятото, със зелени сандали и заоблени колене. Имаше закачлив поглед. Обожаваше игрите и се хвърляше в тях със същинска жар. Отлично организираше всички забавления навън. Смехът й бе скоклив, къдрав, електрически – проникваше по къщите, заразяваше и се запомняше. 

Сякаш винаги я бе обичал, прилепнал в нея още от невръстна възраст. Никога нямаше да забрави как я видя гола край реката. Бяха в ученическа възраст – нито твърде малки, нито съвсем съзрели, но влизащи в огъня на първите трепети, познали някои късчета наслади на телата си и копнеещи да научат още и още, предусещайки, че има толкова много за изживяване! Когато опиташ нещо сладко, ти неминуемо искаш отново, искаш да стигнеш до някъде – до дъното, да се превъртиш, да се удариш в края, да паднеш в несвяст – и да заспиш спокойно в зелената трева… Ето така му въздейства и тя! – кожата й бе коприна, която устните ти мечтаеха да докоснат, коремчето – сладко и леко изпъкнало в долната част, дупето бе идеално закръглено, гърдите бяха създадени да изкушават – смело изскочили напред, обещаващи, че ще станат по-едри и прасковени, с прекрасни зърна и ореоли, които искаш да смучеш до забрава…. а лъскавата коса, падаща по гърба и раменете, се движеше постоянно – жива коприна, за галене и за дърпане…

Той се вцепени от тази прелест, острата болка в слабините го накара да се свие – членът му щръкна смело напред. И тогава съзря, че тя го гледаше, втренчила се в стърчащия кур! 

Макар да се притесни, неукротимата възбуда го бе завладяла толкова мощно, че не успя да помръдне и най-безочливо започна да движи ръката си. Тя наблюдаваше като хипнотизирана, с настръхналата си прелестна кожа, а зърната на гърдите й бяха твърди като камъчета. След няколко движения спермата запръска на бурни струйки, а тя грабна дрехите си и избяга.

…                              …                                … 

И от този ден момичето започна да го избягва. Не желаеше да си говорят, не се доближаваше до него, а в игрите все беше на разстояние и правеше така, че да са в различни отбори.

Това жестоко го измъчваше. 

Сладкият чар може да бъде убийствен, особено от изкуствено наложена  дистанция.

За него започна едно тягостно време. Младото му тяло искаше своето, хормоните му бяха диви животни в джунгла, пенисът му бе твърд толкова често, че сякаш живееше в една постоянна възбуда. Тя непрекъснато обикаляше в съзнанието му – виждаше я ту да скача на дама с бели памучни гащички, впити в дупето, с късо потниче, в което зърната нахално са се врязали, ту да тича и да кляка зад храстите в игра на криеница с цветна поличка, но без гащички, ту скачаща в реката с толкова прозрачен бански, че всичко добре се очертаваше, ту да слага косата си зад ушите си и те изкушаващо да изпъкват…. Детските игри, пълни с енергия, се преплитаха със сигналите на съзряването, щуротиите и смеха бавно отстъпваха място на копнежите да докосваш, да целуваш, да се слееш… Потничетата, поличките не бяха вече просто дрехи, на които не обръщаш внимание – те бяха материята, която криеше желаните гърди, сладкото коремче, тайнствените отвори между бедрата…

… … … …

Той бе решил да говори с нея. Вътрешно се убеждаваше, че трябва и се опитваше да не се поти и да не трепери. Дори умуваше дали не е добре да я хване здраво за ръцете, защото тя вечно му се изплъзваше и бягаше като някаква малка калпазанка! 

Цяла седмица се подготвяше психически.

И една лятна неделя вечер, когато бе пълно с деца и кънтеше от викове и смехове, той я видя, че си говори с един техен приятел. Ревността плъзна в него като отрова, а детайлите се забиха като карфици в мозъка му – бяха се усамотили и сякаш стояха много близо един до друг. Освен това тя се кикотеше по начин, нечуван досега. Той тихо приближи и чу как те се уговориха да се срещнат по-късно край реката. Замръзна. Да реагира ли или не? Да ги прекъсне или да си отиде?

Инстинктивно и бавно той се отдалечи, незабелязано.

Реши тайно да отиде на срещата им.

… … … … …

Пристигна по-рано и седна на земята. Сърцето му биеше бързо. Бе нервен, възбуден, емоциите кипяха в него, в унисон с течащата река.

Дочуха се стъпки и тихичко говорене – тя и онзи се приближиха съвсем до него, силуетите им се осребряваха от пълната Луна. Той се скри зад храстите без нужда, защото телата им се прилепиха бързо и те изобщо не се огледаха. Нямаше време за ревност и мъка – той ясно чуваше страстта на целувките им, курът му щръкна на мига, нежното й пъшкане, когато поемаше дъх, го обезоръжи и унищожи всякакво наличие на ревностното чувство. Възбудата му го накара живо да си представи, че той я целува, че той пипа гладката й кожа, че той гали кръглия й задник… Те бавно полегнаха на земята – той се настани между бедрата й, а тя пъшкаше сладострастно, влудявайки го до такава степен, че той изля семето си на земята, едва дишайки.

Онзи бе по-голям и по-издържлив, явно с повече опит, защото я целуваше и възбуждаше, караше я да пъшка все по-силно и по-силно. Попита я дали е готова и каза, че ще й бъде много хубаво. Той, скрит в храстите, участваше в края на нейната девственост, макар и косвено. Истинска мъка го завладя, мечтаеше той да е първият, но в същото време дълбоко в себе си бе и някак щастлив от тази незначителна своя роля – може би жалка от една страна, но може би и по-интересна от друга. Бе копнял и сънувал толкова пъти как я докосва и целува, как вдишва аромата й, как хапе ушенцето й, как прониква в онова заветно тясно и мокро място! Той се загледа в магически блестящата Луна, въздъхна и сякаш нещо се случи вътре в него – като че прескочи нещо, все едно премина през състояние на напрежение към чувство на облекчение. Тягостното усещане изчезна. Ненадейно му олекна.

Легна назад, обхвана с ръка мекия си кур и в мига, в който чу нейното несъмнено перверзно охкане, се надърви отново. Изпълни се с наслада, с ново и различно чувство, навярно първите похотливи нюанси в съзнанието му. 

Очевидно й харесваше, защото тя вече стенеше и повтаряше колко е хубаво и че иска още. Изключително му допадаше да я слуша – за първи път чуваше гласа й във възбуда, с онази особена интонация, с онези толкова специални стенания на жените!

Забави темпото и свърши заедно с другия – на нея й беше рано за оргазми.

…                …                 …                …                    …

Той реши, че няма да говори с нея.

Не я потърси.

Започна да я избягва.

Тя бе озадачена.

Тогава започна да го търси и да изпитва интерес. Беше й странно и любопитно какво се е случило – той бе винаги край нея, вечно я наблюдаваше и следеше, а сега никакъв го нямаше. Женската самоувереност и кокетство могат да бъдат много лесно осуетени, стига мъжът да знае как. 

Той не целеше това, но го постигна.

Започна да се наслаждава на обрата на нещата.

Неговата незначителност се стопяваше и се превръщаше в тема, която все по-сериозно я занимаваше.

Този текст е сътворен от Ема Томова и си има авторски права.

Моля, уважавайте това 🙂

Снимки: Интернет