Припомням си “доброто (не много) старо време”, когато често получавах вашите коментари за “Перверзни игри”. Нищо в живота си не мога да сравня с това време! Усещането, вълнението, изобщо – емоцията, щастието и изпълването със смисъл от този период. Смисълът е специален – да съм успяла да докосна, да разтърся… да предизвикам трепети, възбуда, мисли. Ако ме попитат дали бих умряла в името на този период – да, бих.

И ще поразмишлявам малко над думите от коментар, който получих от мъж на имейла си emma.tommova@gmail.com

Той е впечатлен от моето “чисто и откровено” писане. 

Потвърждавам – наистина пиша така, не се самоцензурирам, не се ограничавам. Когато пиша и когато се чукам от душа, аз летя. В тези полети не мога със задръжки. Това безспорно се усеща от всеки, който има поне малко сетива и интелект (а щом е тук, това няма начин да не е така).

Усещам колко силно хората се нуждаят от откровеност в интимността, без преструвки. 

Мъжът ми благодари, че 

“разчупвам стереотипите, шаблоните, насадения начин на мислене и възприетия морал на мислене и оценка на поведение“ 

Честно казано и аз преди мислех така, дори изпитвах гордост и се чувствах силно разкрепостена и “над нещата”. 

Сега… просто това съм Аз. (но не съм сигурна дали изобщо е възможно да излезеш от стереопита…може би само се качвам по стъпала по-нагоре)…

“Харесаха ми историите и пътят, който героинята извървява, за да открие у себе си онези черти, стремежи и възможности, които я правят специална и уникална.”

Пътят на героинята.

Като в приказка.

Приказка за сексуалността на момичето, което открива себе си, опитва, изживява. Като червената шапчица, която вълкът жадно очаква, но ловецът го надхитрява, за да чука той девойката.

Има ли “завръщане завинаги” “у дома” от този път или напротив – има само спирки?

Мислили ли сте някога за историята на всеки един от нас?

За това, че животът ни всъщност е една история?

Дали история, която ние сами сътворяваме или история, която някой друг режисира, но ни позволява да си въобразим, че ние сме в основата на важните събития?

Допускате ли, че е възможно да служите на нечия чужда цел?

Дали всички сме “специални и уникални” и в същото време с еднакви органи, ДНК, кръвни групи?!

Но да се върна на героинята и нейните сексуални експерименти. Читателят споделя

“Това е онази част от нашия живот в този отрязък от време, в който живеем, за която голяма част от хората се срамуват да говорят или да споделят. А това е една от най-хубавите и емоционално разтърсващи страни в живота ни.”

Интересно. Хем най-хубави, хем ни е срам от тях. Ние крием сексуалното под етикета “интимно” и това се е превърнало в начин на живот и в норма. Затова секс на публично място е фетиш за толкова хора. Харесва ми да е скрито, но не от срам, а защото, когато е скрито и те гъделичка, не знаеш точно какво става, отключваш фантазията си. Какъв ли секс прави хубавата съседка, как ли обича да чука сладкият банкер, дали баристата обича да души крачета, какъв ли кур има шефа … 

Срамът означава слабост в някакъв аспект. Не се осмеляваш да заявиш себе си чрез собствения си сексуален вкус. Срамът те блокира и те спира, заставаш като пред врата, която се страхуваш да отвориш. Какво ще стане, когато отвориш? А какво би било, ако изобщо няма врата?!

“Отрязък от време” – това ми хареса! Достатъчно ограничаващо звучи, за да те активира, без значение, че разполагаме с много повече време….

“Освен това книгата въздейства еротично и възбуждащо! 

А що за книга би била тази, която не въздейства по никакъв начин.”

Точно! 

Що за книга би била, ако не въздейства никак?! Това ще е смърт за една книга!  Или проклятие. 

Това ще е срам за света на книгите! 

Спокойна съм – “Перверзни игри” е една безсрамна книга. И влиза в игра, заедно с други безсрамни книги, за да намерят вас – които сте на тази честота и имате необходимост от това.

Книгата е истинска като излизаща кръв от рана, като птича песен през пролетта, като гръмотевица по време на буря. И чрез нея вие също се чувствате истински.

Този текст е сътворен от Ема Томова и си има авторски права. Моля, уважавайте това 🙂

Снимки: лични и от интернет