Отворих очи.

Намирах се в легло, завита и гола.

Срещу мен имаше прозорец, покрит с тъмни тежки пердета, а в дясно гореше огън в камина – чух тихото и успокояващо пукане на дърва. От ляво имаше старинен гардероб, вратата и картина, която спря дъха ми

Картината ми въздейства силно и сърцето ми затанцува. 

Опитах да се размърдам, но силна болка ме смрази – в областта на гърдите, бедрата, гърба… Спомних си за разрезите и восъка и спрях движенията си.

Пак погледнах картината. Рядко се вижда толкова красиво интересна пресъздадена интимност. Долавях движение в изображението – щрихите плавно трептяха. Това ме успокои. Разплаках се.

След няколко минути чух стъпки.

Двете дами, които ме обгрижваха, влязоха и носеха поднос.

• Всичко ме боли – промълвих…
• Не говори – каза едната.

Оставиха подноса отдясно (имаше малка масичка и два стола), отвиха ме и започнаха да ме мажат с някакъв крем. Леко ме завъртяха настрани, за да намажат гърба и дупето ми. Завиха ме отново, но ме оставиха гола. Седнаха от двете ми страни и ми даваха хляб и месо, отново леко кърваво.

• Къде е Тони… Атум – поправих се.
• Ще го видиш след три дни – отвърна едната.
• След три дни?! Как така? Аз трябва да се прибирам! 
• Невъзможно – отговори другата.
• Невъзможно?!? Как така, аз имам собствен живот, работа, семейство….
• Опасяваме се, че вече не.
• Моля? – бях в шок и от чутото, и от увереността на двете дами.
• Трябва да вникнеш в случващото се. Ти вече нямаш живота, който си имала досега.
• Моля?
• Приеми го – каза едната.
• Отвори се новата ти реалност – допълни другата.

Отворих уста да протестирам, но замлъкнах, защото не знаех какво да кажа, нито разбирах какво точно ми заявиха тези две жени, изпълнителки на нечия воля.

• Колкото по-бързо приемеш, че си в ръцете на нещо друго и че не притежаваш нищо, толкова по-добре – изрече едната.

Сърцето ми отново заблъска силно в гърдите ми, но млъкнах. Тези дами никак не бяха диалогични, нито чувствени. Приличаха ми на марионетки, на кукли, които изпълняват нареденото им и това е целият им свят. 

Хубавото беше, че болката ми намаля доста. Направих леки движения и наистина ми беше по-добре.

• Искам да говоря с Атум, моля – казах аз.
• След три дни.
• Но защо след три дни?
• Тогава ще кървиш в своя цикъл и ще сте заедно – отговори жената от дясно.

Останах с отворена уста.

Знаеха моя цикъл с точност.

Не само това – светкавична мисъл ме озари – това беше предварително изчислено и подготвено! Аз бях тук предимно заради това!

Двете ме гледаха втренчено и това ме увери в правотата на моите мисли, дошли ненадейно как, интуитивно и необяснимо. 

Не изпитвах необходимост да говоря. Защо да питам, когато имах отговори вътре в себе си. Тони – Атум – Господарят – Вълк – или -който – и – да – беше – Той искаше моето тяло, моите течности и най-вече моята менструална кръв.

Всъщност това бе и една от моите най-интимни, мощни, скрити фантазии – сексуален акт, докато кървя, омазване с кръв, облизване и смучене на кръвта, която извира от моите недра.

Двете дами станаха и излязоха.

Заспах.

***                                    

Следващите два дни преминаха така, сякаш бях на нещо между почивка, лечение, спа и релакс. Двете жени ме хранеха, мажеха, къпеха. Болката изчезна, раните също, учудващо бързо. Можех да чета, да се разхождам в прекрасна градина, да слушам музика, но не можех да разговарям с никого, освен с жените. Често чувах гласове, замъкът бе посещаем, пълен с живот. Но не знаех кои гласове дочувам. Бях като в изолация.

На третия ден усетих обичайните и типични болки ниско долу. Цикълът ми бе абсолютно точен, на 28 дни.

Първите три дни кървях обилно.

Дамите предварително ми поставиха нещо като лигнин между краката – дебело и меко. Но не ми позволяваха да съм с дрехи в леглото. За разходките имах дълга рокля, но в леглото – гола.

Болките в корема понамаляха и съм заспала.

 ***                                  

Събудих се от стъпките, които чух по коридора. Вратата се отвори, двете жени влязоха, приближиха и ми казаха, че трябва да ставам.

Аз се изправих в леглото, те ми сресаха косата, сложиха ми грим и оцветиха устните ми в алено червено, обуха ми черни копринени чорапи до коленете, обувки с висок ток и черна рокля – с дълбоко деколте и гол гръб, не много дълга, ефирна материя. Никакъв парфюм. Поставиха ми парче плат между краката и ми казаха да внимавам като ходя да не падне.

• Защо не обуя бельо? – попитах аз.
• В никакъв случай – твърдо заявиха и двете.

Ясно. Кръвта трябваше свободно да тече. 

Сама се озадачих на мислите по темата, които неочаквано изплуваха в съзнанието ми. 

 ***                                    

Тръгнахме по коридора, после по стълбите надолу – към познатото помещение, в което Атум ме върза, шиба с камшик, поля с восък, поряза с нож.

Камината гореше, дървата пукаха и огнената светлина създаваше красива и тайнствена атмосфера. Ухаеше на пури, тежко и приятно. 

Този път нямаше публика. Нямаше никой.

Дамите завързаха ръцете ми, опънаха ги нагоре, закачени за лоста от тавана – вече ми беше познато.
Плеснаха ритуално с ръце три пъти.

И това ми беше познато, но ме връхлетя могъщо вълнение – задишах учестено, сърцето ми се заблъска в див ритъм, лепкава кръв се отлепи и затъркаля бавно по срамните ми устни – усещах я като жива, самостоятелна,  пъплеща в мен. 

Атум се появи във вълчата си същност – едновременно мъж и животно, господар и звяр. Въздействаше ми. 

Привличаше ме с огромна сила, чувствах се пленена и омагьосана. Титаничната мощ, която излъчваше предизвикваше моето емоционално треперене, напрежение, влага и кръв между бедрата, настръхване на кожата,  изпотяване, запъхтяване – това бе безспорна власт над мен, която се изплъзваше от възможността за мой контрол. Но не, не може да бъде, аз не бях марионетка! Не бях като двете жени!

Господарят усети какво мисля – втренчено ме гледаше и не изпускаше нищо.

• Имам нужда от теб, скъпа моя – каза той.

Аз замръзнах. Искаше да ме успокои, да ми придаде важност, но не успя – бях безсилна. Интересното е, че това не ме вбеси, напротив, приех нормално идеята, защото това бе положението – не протестирам, че небето е синьо и не можех да протестирам, че съм кукла за един могъщ звяр. Успокояващи и подреждащи мисли, които ме оставиха на възбудата, страха и извратеното огънче, което гореше вътре в мен откакто се помнех.

Вълкът доближи. Махна маската. Започна да ме души. Подуши ми косата, после мина зад ушите, шията… тръгна надолу – носът му търкаше кожата ми, плътно пълзеше и вдишваше-издишваше, същинско животно, напълно безсрамно. Толкова бе шумен, че сякаш произвеждаше ехо в цялото помещение! Допирът му ме влудяваше, настръхнах цялата, струйките въздух ме дразнеха, миризмата му бе ключ за моето желание. Той мина зад мен и отметна косата ми – задуши страстно шията ми, ушите, слезе по гърба, заби нос и в задника ми – застенах от възбуда. 

Животното влудяваше кучката. 

Атум мина пред мен, взе един стол и седна. Даде знак – лостът ме дръпна нагоре, едната жена хвана левия ми крак, а другата десния – през коляното и настрани. Стоях разкрачена пред лицето му. Усещане за тотален и пълен показ, за възбуда и уязвимост едновременно, за негов контрол и мое подчинение.

Бавно се приближи, допря нос в пубиса ми и звучно ме задуши, като хрътка. Издишането напомняше пъшкане и пръхтене. Завря нос между срамните ми устни, ставаше все по настървен, а когато пъхна нос в кървавата ми вагина, започна да ръмжи. Почувствах как се въодушеви, разтрепери се, обхвана задника ми с ръце, стисна ме грубо и започна да ме лиже с бясна сила, бутайки мократа ми цепка в устата си. Той решаваше кога да вдиша и издиша, ръцете му движеха тялото ми. Езикът му пълзеше вътре в мен, въртеше се, плъзгаше го нагоре и надолу, настрани – всевъзможни движения, облизващи ме отвътре, изпиващи кръвта ми. Цялата треперех и стенех. Топлата лепкава мокрота между бедрата ми завладяваше вълка, кръвта силно го настървяваше. Започна да смуче срамните ми устни – жадно и настъпателно. Това не беше еротична игра, това бе гладен  звяр, който поглъщаше моята кръв, но ме възбуждаше толкова силно и пълно, че ме хвърляше в измерение на нови усещания, непознати досега. 

Атум напъха езика си влагалището ми – усещане за изпълване, подуване, уголемяване, все едно не език, а нещо друго имах в себе си – грапаво, топло, меко, но и настоятелно. И започна да ме дърпа – смучеше ме. Опияняващо, странно, диво, плашещо! Хриптящи звуци, мляскане, ръмжане… все по-силен вакуум, болка, изпищях.

Тогава той се отдръпна. Цялата му уста – половината лице бяха омазани в кръв. Стана и отиде до масата. Дишането ми също озвучаваше стаята. Чувствах се толкова странно! Ръцете ме боляха, страх и възбуда се блъскаха в мен. Господарят приближи отново, но държеше в ръце нещо като огромна спринцофка, но с накрайник. Може ми помпа. Поредният шок! 

Седна на стола и бавно постави инструмента пред вагината ми. Натисна. Изстенах. Започна да гали бедрата ми и срамните устни, за да ме отпусне и успя, защото спринцофката внимателно ме опъваше и разтваряше, постепенно и плавно. Разширяването продължи, помпата потъваше в мен, стенех и се изпотявах все повече. Атум натисна и уредът проникна напълно в мен, аз изръмжах като него и отметнах рязко глава назад – болката силно  ме прониза. Той започна да ме гали.

• Браво, скъпа моя. 

Не можех да отговоря. Бях почти в несвяст. 

Съвзех се от ужасното дърпане, което усетих – вълкът дърпаше накрайника и създаваше вакуум, който ме засмукваше. Атум искаше да изцеди менструалната ми кръв. И го правеше. Мощно ме придърпваше, правеше пауза, после пак и пак. Спринцофката бе гладка и той я движеше леко, когато не ме смучеше и това ми даваше глътка въздух в дозата удоволствие. Ръката му ме опипваше по гърдите, по задника, по бедрата, за да изпитвам и наслада. 

Изпаднах в някакво странно състояние.

Нямам представа колко време ме изсмукваше, но не беше малко.

Бавно извади уреда и изпитах облекчение.

Атум стана и остави кръвта ми, намаза си ръцете с нещо и се върна. 

• Време е за оргазми, малката – каза ми той.

Не успях да реагирам, защото пръстите му разтвориха вагината ми с въртеливи движения – колкото и да бях разтворена, проникването му бе осезаемо и завладяващо, започнах да стена, да пъшкам, а когато целият му юмрук бе вътре в путката ми, закрещях и се замятах в конвулсии. Двете ме държаха, а вълкът ме чукаше с цялата си ръка, чуваше се как шлюпти – онзи звук на мокра подгизнала женска цепка. Движенията му ставаха все по-бързи, по-бързи, по-бързи – избухнах, изкрещях и отлетях в опиянение. Дишах тежко, потна, пулсираща, а той повтори бурните движения и ме хвърли в следващ оргазмичен вихър. Треперех цялата, но юмрукът не спираше и топлата кръв се изливаше от мен, заедно с мъзга и течности. Господарят бавно извади ръка, но веднага пъхна другия си юмрук – задвижи ритмично и аз умрях в нов оргазъм, ръмжаща като кучка. 

• Отвържете я – заповяда той.

Двете жени ме свалиха и тук загубих съзнание.

***                                  

Свестих се в непозната голяма стая с горяща камина, красиви кресла и маса, картини – доколкото успях да видя, защото бях разположена по корем. Очевидно в стаята на Атум.

• Не се движи – чух гласа му.

Послушно спрях да се движа. Чувствах се красиво изхабена. Като че ли бях летяла, бях се заредила и се бях върнала и събудила. Усетих го и ме завладя нова възбуда – това вече бе нереално! Как само ми въздействаше този мъж! 

Вълкът бавно легна върху мен – цялата настръхнах – кожата му се долепи до моята, а твърдият му кур се плъзна по дупето ми и бавно проникна в кървавата ми цепка. Изстенах от удоволствие и леко повдигнах задник нагоре, за да ми влезе колкото е възможно по-плътно. Това му хареса – настани се върху мен и ме ухапа по лявото ухо. Кръвта бе осезаема, топла и лепкава, омазана по мен, по нас. 

Чукане в кръв. 

Кур и путка в кръв. 

Жив кървав сос.

Атум изръмжа и грубо ме заблъска – вече бях толкова разработена, че оргазмите ме завладяха, затреперих в нови пулсации, стенех и виках. Той извади твърдия си член, подгизнал в кръв и други мои лепкави течности и бавно го плъзна в ануса ми – разтвори ме добре, болеше, но не исках да спира. Кръвта ми сега влезе и в задната ми дупка. Отвори ми задника, изпълни го. Пъшках. Вълкът започна по-мощни тласъци, заръмжа и ме стисна за шията. Хърках и летях. Задушавах се, сълзи напълниха очите ми, потекоха, започнах да треперя… отпусна шията ми, звучно вдишах въздух, той прокара ръка през лицето ми – ръка, ухаеща на кръвта ми, на оргазмите ми…. менструацията и соковете се смесиха със сълзите, с потта по челото ми, вълкът ме омаза в течности и миризми, властно разпъвайки ануса ми, чукаше ме грубо и безжалостно, ръмжеше в ушите ми.

Отпусна ме и извади кура си – наби го отново в путката и ме заблъска. Цялата се тресях. Нагъзи ме на колене и започна здраво да ме чука анално и вагинално, ту във вагината, ту в задника, редуваше отворите – бързо, ритмично, властно. Моите викове отекваха в целия замък, неговото ръмжане бе силно и гърлено, докато не ме напълни отзад с топла сперма и не се отпусна до мен.

Потънахме в сън.

Този текст е сътворен от Ема Томова и си има авторски права.

Моля, уважавайте това 🙂

Снимки: Интернет 

Линкове към първа и втора част:

В замъка I

В замъка II