Това са думите на дамата, която оприличи стила ми на писане с този на Ерика Джонг (тук).

Като се замисля, може би най-често срещаната дума, с която свързват начина ми на творене, е смелост. И е интересно да получаваш информация и усещане за нещо твое, излязло от ума и духа ти, пречупени през чужд светоглед и възприемане.

Подобно на други читателки, тя казва

“донякъде се припознах в героинята. Самата аз съм изживявала много подобни пориви”

и добавя

“като в същото време съм робувала на някои безумни скрупули.”

Убедена съм, че написаното е близко на много жени и те ще почувстват и разберат на мига. Забележете силата на изречението, включващо толкова силни понятия като “робуване”, “безумни” и “скрупули”. Хубавото е, че времето е минало неопределено и автоматично означава, че дамата вече се е оттласнала от това състояние, надскочила го е, променила е своите разбирания, поведение, освободила се е от тежък товар. Да робуваш значи да нямаш свободата на избор, да си в затвор, да си притиснат и ограничен, а да си роб на “безумни скрупули” действа съсипващо, обезсмислящо и безнадеждно.

Чрез привидно лек коментар дамата продължава да разказва историята си

“В крайна сметка, реших да преследвам желанията си, но това не мина безболезнено.”

Усещате ли есенцията на споделеното?

Жената ни разкрива нещо голямо, нещо изключително, нещо дълбоко философско – че когато следваш желанията си, порива на сърцето, никога не може да очакваш да е лесно. Напротив, точно обратното. Пътят на вътрешното самоусъвършенстване е труден, изпълнен с препятствия. Но трябва да се справим сами. Ако пренесем мисловно предизвикателството в полето на духа – става още по-интересно и сложно. Без болка не се достига до нищо стойностно. 

(Помислете и направете паралел с всички приказки, които сте чели някога…. и забравете за тъпотиите по тв и из нета, които ни втълпяват, че всичко е купон и забавлението е цел номер едно в живота!)

Продължавам да разплитам смислите от споделеното:

“Още повече, че в мен сякаш съществуваха две жени – едната, която мечтаеше за романтична любов, и другата, която търсеше грубия, безпардонен секс, страха и преминаването на границите.”

Даааа…. Това е познато на жените. Ние, жените, си имаме “архетипен кладенец”, от който пием вода. 

Ако си представим, че имаме огледало, то можем да използваме отражението на тази фраза и да заменим “две жени” с  “двама мъже”. Както жените искат да са обожавани с нежност, деликатност и любов, но в същото време да ги чукат като мръсни курви, така и мъжете мечтаят за сериозна жена, на която да се доверят, но и копнеят за истинска мръсница в леглото. Иронията е, когато те реално имат това в лицето на партньора, но не могат да го извадят наяве и да го изживяват. 

(Разглеждам темата като разполовяване, т.е., като два пласта, изхождайки от конкретния коментар. Иначе – нещата винаги са МНОГОПЛАСТОВИ.)

А относно “преминаването на границите”… зависи от вътрешния огън, който ни тласка и който може да ни въздейства в различна степен в различните периоди от живота ни. Отделно, всеки има свое усещане за граница.

“Предполагам, че вече сте чули всичко това и то нееднократно, но съм убедена, че творецът трябва да получава отзиви за работата си, а моят е едно голямо БРАВО!”

Благодаря за отзивите и връщам “голямо БРАВО” на читателката – вярвам, че всичко е свързано и нейната перцепция е прекрасно възприета от мен и породи този текст.

И за финал:

“С нетърпение очаквам следващата Ви книга.

Поздрави и смело напред!“

Благодаря и за това.

Аз също мечтая да се посветя на писането.

Този текст е сътворен от Емма Томмова и си има авторски права. 

Моля, уважавайте това 

Снимки: Интернет