Започвам с първия коментар за тази нова категория в блога.

Изпратен ми е от жена, преди няколко години (април, 2019 г.). Повечето споделени ми мнения съм оставила анонимни – от една страна така са поискали хората, които са ми ги изпратили, а от друга – за мен важното е какво ще извлека като стойност, какво точно ми казват думите и най-вече – нюансите отвъд думите. От трета страна – аз не казвам имена по начало, защото съзнавам деликатността на темата изобщо. Така че – имена изобщо няма да има.

Ето какво ми е пратила дамата:

„Ема, нямам търпение за следващия вълнуващ разказ. За бога, толкова си приличаме с твоята героиня! Припознах се в голяма част от вълнуващите етюди, които ни представяш. Уникална, вдъхновяваща, прекрасна и до болка възбуждаща… Това е „Перверзни игри“… „

Не мога да не започна с чувството на нетърпение и вълнение. 

Кога се вълнуваме?

Кога нямаме търпение?!

Когато ни владее силна емоция, когато много желаем нещо, когато искаме минутите да текат по-бързо, за да ни се случи и да го изживеем!

Очевидно жената копнее да чете по тема, която чувства близка. Може би не се случва често да попада на добри четива за секса… (твърде възможно)… не мога да пропусна и желанието за още, за следваща история – щипката ненаситност в случая е като щипката сол за ястието.

Най-силно впечатление ми направи, че тя се припознава в героинята, направо се оприличава на нея. В реален план или във фантазен – няма значение. Дали наистина прави интересни неща в сексуалния си живот или фантазира за тях – и двете показват отношение към перверзното. 

В коментара ме привлича и думата “етюди”… и то “вълнуващи етюди”. В буквален превод от френски “етюд” означава “изследване, учение”. А изследването и учението, осмисляни през призмата на перверзното, си е нещо истински любопитно. Още повече, че етюдът побира в себе си идеите за музикалност, лаконичност и трудност – все аспекти, които повишават напрежението на всеки човек с интелект и афинитет към извратените идеи, щения, сюжети.

Особено ми хареса твърдението, че “Перверзни игри” е книга “до болка възбуждаща” – някак усетих силата на тези думи, мощта на истинската възбуда, която може да те обсеби  до степен, че да летиш някъде другаде, да очакваш, да фантазираш, да бленуваш, да вибрираш… и да се пренесеш, заедно с чувството, че не си тук и не е сега… 

Възбудата до болка не е просто физическа възбуда, а е специфично състояние, свързано с усещането за нещо много повече, нещо различно, нещо свръх.

Задавам си/ви ред въпроси:

Познато ли ви е това състояние?

Колко често ни се случва? 

Какво въобще означава това? Да ни боли буквално или изразът е метонимичен?

Колко от нас са изживявали наистина болка от възбуда?

На какво сме склонни в тази фаза?

Ще изумим ли самите себе си?

Защото – несъмнено – в подобно състояние на мозъка и плътта ще забравим границите, ще ги надскочим и ще усетим себе си в съвсем нова светлина…

Благодаря за този коментар на дамата и оттук.

Емма

Снимки: Интернет