Дойдоха две жени с маски на очите, в широки черни рокли, напълно скриващи телата им. Единствено устните им бяха ясно видими, оцветени в тъмно червило. Нежно освободиха ръцете и краката ми от веригите. 

Аз гледах ту едната, ту другата, но те ми направиха знак да не говоря и не си позволих да задавам въпроси. Оставих се изцяло на тях. Те знаеха какво да правят, движенията им бяха умели, опитни, ловки. Мина ми мисълта, че това, което правят с мен, не го правят за първи път. Чувствах се отпаднала и реших, че трябва да се отпусна, а не да затъвам в прекалени размисли. 

Жените разтриваха ръцете и краката ми, след това бавно ме изправиха, облякоха ми дълга нощница, нахлузиха ми пантофи и ме поведоха. Излязохме от мрачната стая, започнахме да изкачваме стълби, които се виеха нагоре. Наистина съм била в подземие. 

Имаше слабо осветление и внимавах да не падна, а двете дами бяха пред и зад мен, като ръцете им почти постоянно ме докосваха.

Достигнахме до голям коридор – от двете страни имаше стаи с масивни врати, а в дъното вляво се виждаше стълбище надолу. Жените ме въведоха в стая с маса, камина, картини, статуи на странни същества. Сложиха ме на масата и ми дадоха знак да се храня – пред себе си имах голяма чиния с пържола и зеленчуци, а отдясно в купичка нещо като течен шоколад. Машинално взех нож и вилица, разрязах и от месото потече малко кръв. Въпросително погледнах дамите, но те стояха като статуи. Разбрах, че просто трябва да изпълнявам. Трудно преглътнах това месо, но хапнах. Шоколадът трябваше да изям всичкия. 

Поведоха ме към следваща стая, която се оказа баня и спалня. Жените ме съблякоха и влязох във вана, а те сръчно започнаха да ме къпят – докосваха ме възбуждащо и се усмихваха леко, виждайки настръхналата кожа и зърната, които се втвърдиха.

• Къде е Тони? – осмелих се да попитам.
• Тони? Искаш да кажеш Господарят Атум?

Не знаех какво да отговоря.

• Съвсем скоро ще се срещнеш с него.
• Подготвяме те – уточни и другата.

И отново добиха изражението на статуи. Бях готова за приключения с Тони, но сега не знаех за какво трябваше да съм готова с “Господаря Атум”. Тони имаше свои тайни… чудно … обичам тайнствените хора, с много неочаквани пластове, които изненадват.

Дамите ме изсушиха, започнаха да мажат тялото ми с ароматен крем – ръцете им минаха абсолютно навсякъде и определено усещах, че им е приятно да правят това. Едната ми мажеше допълнително масло по зърната, докато другата ми сушеше косата. Накрая ми облякоха черна рокля до колената с гол гръб, черни жартиери и ми обуха елегантни обувки на ток. Сложиха ми червило с цвят на кръв.

• Готова си – каза едната.
• Напълно – потвърди другата. 

Поведоха ме. Озовахме се пак в коридора, стигнахме до стълбите в дъното и слизахме отново надолу. Отново масивна врата – стълби надолу. Голям лабиринт. Но ето че изведнъж попаднахме в зала – осветена от камина. Вляво от нея имаше огромно черно кресло, зад него дълга маса с много камшици, свещи, вибратори, ножове, инструменти, маски, тубички… видях десетина кресла в дъното, наредени едно до друго. Имаше и масичка до тях с красиви чаши, различни бутилки, пури, горяща свещ. Идеята за представление се появи в ума ми – така подредените кресла, в атмосферата се усещаше, че предстои нещо да се случи.

Стоях близо до камината, позиционирана от жените, които чинно застанаха от двете ми страни. Обзе ме странно напрежение, свързано с чувството, че всичко беше особено, непознато, необичайно и с нюанс на ритуалност. Фантазиите ми със страхотния Тони се сблъскаха с напълно различна реалност, в която нямах идея какво ще правя, какво ще ми правят и изобщо – сякаш бях героиня във филм – играех роля и се гледах отстрани как играя роля, едновременно.

Изведнъж зазвуча тиха класическа музика – пиано галеше слуха ми.

Двете дами плеснаха два пъти с ръце – вратата се отвори и един по един започнаха да влизат хора с маски, облечени официално. 

Гледах замръзнала на място, но с бързо туптящо сърце. Шестима мъже и три дами се настаниха на креслата. Всичките насочиха внимание към мен – гледаха ме, очевидно преценявайки ме, защото доста дълго време не помръдваха, изцяло съсредоточени в мен. Изпитах неудобство в първия момент, но само след няколко минути се отпуснах и дори им се усмихнах. Нямах никаква идея как се случи и защо. Просто се случваше.

Усетих, че те се изненадаха от това – забелязах движения в телата, трепване, специфично помръдване на пръстите на ръцете. Лицата бяха покрити с маски, от някои стърчаха пера. Поради затъмнената обстановка не успявах да доловя нищо от очите им.

Изведнъж двете дами се приближиха, едната опъна ръцете ми напред, а другата започна да увива здраво въже около китките ми. Нави няколко пъти, редувайки двете китки и усуквайки по средата (като хоризонтална осмица). Зашеметена от сръчността и бързината, не успях да реагирам по никакъв начин, а те застанаха от двете ми страни и изпляскаха отново с ръце, този път три пъти.

Публиката от креслата устреми поглед към вратата. Очакване напласти въздуха. Аз стоях и гледах в пълно озадачение. Усещах, че ще се появи Тони, надявах се да се появи Тони…

И ето, появи се силует – тъмен, едър, излъчващ сила и власт – осанка, походка, приближаване – енергията му завладя цялата зала, всички присъстващи притихнаха, а аз се разтреперих. След още няколко крачки ахнах от изумление – това сякаш беше Тони, тялото на Тони, но главата не беше на Тони, а на… вълк! Тони с вълча глава! Господарят Атум – Тони – Вълк?! Толкова съвършено направена и реалистична маска никога не бях виждала! Тъмна кожа, страшни зъби, рошава къса коса отгоре, остри уши, две дупки за очи.

С бавни стъпки той се приближи. Много бавно ме заобиколи – разгледа ме от всички страни. След това ме подуши – от допира на тялото и маската цялата настръхнах! Стоях неподвижна и недишаща. Когато съзнанието ти не знае какво да очаква, не може да очаква, не е способно да очаква – тогава усещаш празнота и чистота едновременно, особена смесица между “нищо” и “нещо”, микс от въпросителни, удивителни, запетаи, многоточия… 

Публиката приличаше на хищен звяр, дебнещ в мрака. Наблюдаваха ме жадно и в пълно мълчание.

Вълкът отиде до масата зад креслото и дойде пред мен с големи ножици и кимна на жените. Аз замръзнах. Едната отиде до стената, натисна едно копче и от тавана, с леко бръмчене, се спусна железен лост, който спря над главата ми. Другата вдигна ръцете ми нагоре и ме завърза за лоста. С ново кимване от мъжа първата вдигна лоста, опъна ръцете ми нагоре, още нагоре, аз почти се повдигнах на пръсти, шумно издишах от удивление и трепет, а дамата спря. Остави ме в особено положение – в усещането, че вися. 

Тогава Вълкът опря железните ножици по шията ми – гледаше ме в очите,  аз треперех и настрънах – от студения метал, от страх, от вълнение… Атум разтвори ножицата – едната страна се плъзна между гърдите ми и едно звучно “кръц” започна да реже роклята – надолу, надолу, надолу… гърдите ми се показаха – зърната бяха силно щръкнали. Той ги докосна с ножицата, едва не изпищях, направих движение назад, но дамите ме спряха и ме застопориха. Вълкът сряза ръкавите, мина зад мен и повтори същото – усещах ледената нощица да прави пътека по гърба ми, а звучното “кръц-кръц” наистина ме плашеше. Останах само по жартиери, висяща, цялата настръхнала и недоумяваща какво следва.

Господарят Атум взе свещ, дойде до мен и капна восък по зърната ми, по корема, по рамената, по бедрата, по задника ми… Звучните ми стенания озвучиха залата – горещите капки изгаряха нежната ми кожа и ме болеше. Движенията ми бяха ограничени, колкото и да опитвах да мърдам, жените бяха много силни и ме придържаха на едно място. 

• Какво правиш? – успях да простена.
• Каквото пожелая – това беше твърдият отговор.

Атум отиде до масата и се върна с камшик. Гледах го със страх и тъкмо да опитам инстинктивно да се движа, лостът ме дръпна нагоре и аз увиснах напълно. Чувствах страхотно опъване на ръцете, жулене на въжетата в китките, само върхът на обувките докосваше леко земята. Жените се дръпнаха, публиката звучно си разля напитки, отпиха и чифтове очи се забиха в мен като карфици.

Започна ме през бедрата – удари на неочаквани интервали по дупето, прасците, гърба, корема, пубиса, гърдите… удари, които чупеха нещо в мен… удари на разливаща се болка, пронизваща всяка клетка…. удари до алено червени нишки по кожа, бяла като сняг….удари, които ме превърнаха в кърваво цвете, което крещи и плаче…

Вълкът спря. 

Седна точно срещу мен, отпи и запали пура.

Жените ми дадоха някакъв силен алкохол. Висях, пулсираща от болка, но и облекчена, че спря.

Всички в публиката също отпиха от чашите си.

Господарят се изправи и отново ме приближи – разглеждаше червените следи по кожата ми и облиза ивица под гърдата ми. Топлият му език отключи огромна възбуда в мен, изпъшках и потрепнах. Той погледна към публиката и отново към мен – целуваше зърната ми със страст, после пръстите му погалиха срамните ми устни, разтвориха ги, бавно вкара пръст вътре, което жестоко ме възбуди. Болка и възбуда се въртяха вътре в мен с огромна сила.

Вълкът отново се обърна към седящите хора и облиза пръста си. Движенията на телата им показваха емоции, може би искаха да дойдат и да ме удрят….да ме опитат… Тогава Господарят отиде до масата с множеството инструменти, взе един нож с много остър връх, аз отново замръзнах, широко отворих очи, дъхът ми спря – с едно умело движение той прокара ножа плавно под дясната ми мишница – лееееко, надолу и спря под нивото на гърдата. Направи същото и от ляво. Аз просто не мърдах, полудяла от ужас. В следващия миг той се отдръпна, аз се отпуснах и изведнъж отчетлива, пареща болка ме завладя, а гъделичкаща топлина усетих от двете си страни – тънки струйки кръв запълзяха от двете ми страни – червени, фини, деликатни. Не можех да мръдна от ужас. Атум се приближи и започна да облизва кръвта ми с такава страст, че моят ужас стана възбуда, превърна се в някакво върховно шантаво чувство, трудно за описване! Вълкът пиеше кръвта ми, аз бях взрив от емоции – болка, възбуда, ужас, страст, страх! В този момент чух пъшкане в посока от публиката – в сумрака зрителите се пипаха, стенеха, събличаха телата  си и хранеха извратените си мозъци…

Край на втора част.

първа част – “В замъка”

Този текст е сътворен от Ема Томова и си има авторски права. Моля, уважавайте това 🙂

Снимки: Интернет