Перверзии в семейството?
(Мисия невъзможна – нищо трагично)
(Кратък и НЕизчерпателен материал за зрели хора със семейство/стабилна дългогодишна връзка)
Дълбока тема, над която мисля от години и на която съм разговаряла и разговарям с много много хора. Това, което ще прочетете е плод на мое собствено мнение, смес от личен опит, обогатен с множество споделени ми истории.
От известно време ми се върти идеята да поразсъждавам в писмена форма – това винаги ме препраща към съвсем различни нива, от което ще произлезе нещо качествено, надявам се.
Започвам директно с главния въпрос:
Може ли да изживяваме нашите перверзни желания със съпруга/съпругата или официалния ни партньор?
Моят кратък отговор е не.
Или хайде – по-скоро не.
И още: желателно е да се внимава изключително много в тази сложна материя.
Нито слагам нещата в рамки, нито под общ знаменател, но това наистина е истината за почти всички.
Нека започнем малко от по-назад. Нека всеки опита да се върне назад във времето и да си спомни запознанството с любимия човек, с когото е от години. Спомнете си в какво състояние сте били, когато сте се срещнали “с точния човек, в точното време, на точното място”. Какво сте искали тогава? За какво сте мечтали? Нима личността, в която сте се влюбили не е изпълвала или дори надминавала вашите очаквания, вашите желания? Просто си спомнете емоционалната красота на истинските чувства.
В повечето случаи нещата тръгват в “посоката на любовта” с куп сладки, очарователни моменти, като много хора правят неща, “които никога не са правели за друг човек” (тук рядко има извратености обаче, поради естеството и влиянието на любовта). Така е, нали?
Запленени сте, летите, правите хубави луди неща – това е период, в който изграждате връзка и разбирате, че това е вашият човек – само ваш, искате го за себе си. Формирани сме така, че мъжът не предлага брак на пет жени, нито жената приема брак от петима мъже.
Ако двамата влюбени не са перверзни и не се случат нещата едновременно и двупосочно от самото начало на връзката им, то перверзията обикновено е характерна за единия партньор и бива “задълбана някъде навътре в съзнанието му”.
Това не означава, че перверзното в него ще изчезне, напротив – може да означава точно обратното.
Но перверзният партньор често не среща разбиране за желанията си. По различни причини.
- вече е възприет по определен начин, в определени рамки, с определени роли и функции
- той е желан, приет, поносим именно чрез тези роли, защото чрез тях е опознат и допуснат
- дори и да опита, по-скоро ще срещне неразбиране, учудване, дори отвращение (затова той спира и затваря тази своя страна за този свой партньор)
Обичайните събития в една сериозна връзка са ясни – нов дом, ново обкръжение (роднините от двете страни), бебе, бебета…. Животът започва да се върти около семейството. Но еднообразието и битовизмите убиват, те могат да бъдат наистина смазващи. За един перверзник да направи някоя секс лудория е отдушник, глътка въздух, дълбока потребност, свобода.
Не случайно акцентирах на началото във връзката. Ако още тогава двамата не са склонни на извратени неща в леглото, надали после това ще се случи. Още повече през призмата на родителството и другите общи/поделени роли, което поставя личностите на още едно ниво, пропито с функции, възпрепятстващи осезаването на партньора като “баща на детето ми – мръсникът, който иска да ме бие с камшик и грубо да ме чука в задника”. Респективно пиедесталът на майката някак се огъва и чупи в идеята “ще скъсам тази мръсна курва”. Боравя с малко груби примери, но е умишлено, за да ударя в целта на смисъла, който искам да дам.
Казаното не е нещо негативно, напротив.
Приемаш, че си родител и съпруг/а, приемаш своята отговорност и роля – това е.
Съпругът и съпругата не могат да бъдат вашите перверзни партньори, не могат да провокират, разтърсят, възбудят и извадят на светло мръсните ви фантазии!
Приемате го.
Ако е нетърпимо – търсите и изживявате щурите си желания тайно със себе си, с някой друг, в интернет – както искате.
Представете си след 15 години брак и установен начин на живот мъжът да разбере, че жена му мечтае за групов секс. Тя – любовта на живота му, съпругата, майката на двете му деца?!
Това може да бъде шок.
Тотален, откачен, съсипващ шок.
Повечето зрели хора през годините, с които съм водила разговори на тази тема, са потвърждавали горенаписаното.
Разбира се, има и варианти на реални опити. Повечето нямат добър финал. Връзките се скапват, когато “станат твърде много хора”. Може би се губи интимността, чувството за споделеност, която е градивна в своята затвореност (в случая това не е ограниченост). Партньорите виждат себе си и другия в различна светлина, научават нови неща, виждат непознати нюанси. Вероятно тук се случва някакво дълбочинно пречупване, тук светва лампата “ама такъв ли бил той, това ли харесвала тя?” Тези нови личностни аспекти обаче не са позитив в този контекст – те се явяват като нова информация, която уязвява, наскърбява, наранява, отчуждава, отвращава. Човек добива усещането, че не познава истински човека, с когото живее, на когото се е посветил. А и се появява онова нелепо чувство “аз не мога да му дам това” –
Ами да, не можете.
Никой не може да даде всичко.
Не е нужно, не е и драматично.
Друг вариант: вие сте му давали изключително много, но в крайна сметка има омръзване. Да ти писне партньора не е нещо трагично, това е част от живота и не значи, че уважението и любовта са изчезнали. И не означава, че тръпката е изчезнала, а че има нужда от нови нюанси, от нови приключения, от нови подправки, които да възбудят сетивата.
Вярно е, че не познаваме напълно човека, с когото живеем. Та той познава ли вас?!
Пълното опознаване би било ограничаващо.
А и нищо не е еднакво завинаги.
Особено склонността към перверзии.
Перверзията е фина материя, тя е друго естество на себеусещането и себеизживяването. Перверзията не е копче, което да натиснеш. Никой не е виновен, че не е мръсник със съпругата си, нито жената има вина, че съпругът й не изкарва курвата в нея. В крайна сметка това са различни ситуации. Трябва да приемем, че един човек ни дава едно, друг – друго. И не е възможно един човек да ни даде всичко, нито да предизвика всички възможни емоции и състояния в нас. Сами знаете как с някой може да направите супер ненормални неща (дори които не сте подозирали, че е възможно), докато с друг може да се чувствате като пън. Просто всеки предизвиква в нас съвсем различни усещания. Няма готови формули, има енергия и въздействие.
Знам колко много хора са незадоволени именно в собствения си перверзен свят.
Знам колко много хора търсят разбиране. Голяма част са доволни дори само на това – на разбиране, да споделят просто. Вече изживяването им е мечта.
Знам колко хора носят болезнено маските, колко силно натежава това и колко задушава…
Но и всеки сам намира своя си начин.
С този текст искам да съм полезна.
Изобщо не бях изчерпателна, никак.
Затова вероятно ще пиша още по темата.
Чувствайте се напълно свободни да коментирате и да ми пишете.
Този текст е сътворен от Ема Томова и си има авторски права.
Моля, уважавайте това 🙂
Снимки: Интернет
Асен
За мен перверзиите в семейството заздравяват връзката, стига да има грсници и разбиране. Сз съм привъженик на снимки, клипчта, игрсчки, все още обмислям групов секс
Emma Tommova
Щом двамата партньори са на една вълна – супер.
Мат
В интерес на дискусията ще го играя адвокат на дявола:
„Перверзията е фина материя, тя е друго естество на себеусещането и себеизживяването. “ – „Наркоманията е фина материя, тя е друго естество на себеусещането и себеизживяването. “
„Ако двамата влюбени не са перверзни и не се случат нещата едновременно и двупосочно от самото начало на връзката им, то перверзията обикновено е характерна за единия партньор“ – „Ако двамата влюбени не са наркомани и не се случат нещата едновременно и двупосочно от самото начало на връзката им, то наркоманията обикновено е характерна за единия партньор“
Правя ти това сравнение, защото перверзията, както и наркоманията изискват все по-високи дози с времето. Също така и двете са със саморазрушителен характер.
Въпроса е каква перверзия те владее – сексуална или морална.
Ако просто имаш нужда от време на време партньора ти да те третира като роб, да те връзва и т.н. имаш големи шансове нещата да са наред в дълсгосрочната ви моногамна връзка.
Ако обаче страдаш от морална перверзия и скритите ти мисли и неутолими желания са примерно да ебеш приятелките на жена ти или майка й, то тогава имаш сериозен проблем. Хем ти трябва съпруга, хем трябва тя да е в неведение, за да ти е начешана крастата.
Emma Tommova
Благодаря за коментара, Мат.
Да, перверзията може да бъде сериозен проблем, затова веднага отиваме в друга тема – за самоконтрол и баланс. Факт, трудно е, деликатно, но трябва да усетиш границата и да кажеш „стоп“. Ако не успееш, затъваш, дали извратеняк или наркоман, значение няма.
Ключова е думата „неутолими“. Ако ти сам не осъзнаеш точно това „неутолимото“ и не спреш, не промениш нещо – пак затъваш.
При всички случаи зависи от теб, само от теб.
Аз лично определено гравитирам около сексуална перверзия, изхождайки от написаното от теб.
Мат
Запазвам си правото да се съмнявам.
Ники Василев
Много добре представена важна тема за която много малко се говори. Съгласен съм, че съпруга и съпругата не могат да бъдат наши перверзни партньори. Мисля, че твърдението, че перверзията е “задълбана някъде навътре в съзнанието му или съзнанието и” наистина е вярно за една сексуална семейна двойка или партньори живеещи на семейни начала. Преди една дългогодишна и серизона връзка повечето млади мъже и жени са показвали желание за перверзии в секса. Само се замислете, че е перверзно една жена да прави секс с двама мъже или един мъж с две жени, групов секс, дори аналния секс също е перверзия. Повечето хора са участвали в гореизброените форми на сексуални желания. Според мен проблема е в липсата на споделена комуникация и лимитиране на нормата която не трябва да се прекрачва. Абсолютно е вярно, че ако в началото на една връзка не се покаже желание, приемане и извършване на сексуални перверзии, то по-нататък няма как това да се случи. Но всеки от консуматорите в сексуално отношение има своите перверзни мисли, фантазии, дори фетиши и нестандартни сексуални и еротични копнежи. Темата е за перверзиите в семейството. Но според мен говорейки за перверзиите в секса, то например педерастията, лесбийството, зоофилията, мастурбацията са също форми на перверзии.
Emma Tommova
Разбира се, формите на перверзия са много. За всеки е нещо различно.
А относно липсата на комуникация… бих добавила, че по-скоро отчитам неадекватна комуникация, разминаване и неуместни подходи.
Мое мнение.
Ег
Не виждам как ще кажа на дългогодишната партньорка: ми .. искам да ближа краката на повечето ти приятелки и да ме разхождат на каишка… Не седи добре. Не всеки разбира такива неща…. Не знам какво да правя
Emma Tommova
Er, можеш да направиш много неща. Зависи от фантазията ти, светоусещането, способността ти да минаваш граници и да имаш достатъчно силно желание.
KK
Много точен и изчерпателен анализ. Бих добавил само, че колкото и да е трудно (дори и да не успееш в дадена връзка да го направиш), човек трябва да говори с партньора си за скритите си желания. Дори и да е ясно, че няма как да бъдат изпълнени и усетени в дълбочина с човека отсреща, смятам, че другия трябва да е наясно, че има такива. Дори и с руска да му се създаде несигурност, това е по-добрия вариант от „затварянето“. Сексът започва в главата (горната при мъжете) , а останат ли си някои неща само като скрити желания, това в болшинството случаи води до лоши последици. Личен опит.
Emma Tommova
Благодаря ти за този коментар.
Ще ти отговоря съвсем откровено какво мисля.
Идеята, че човек трябва „да говори за скритите си желания“ е много трудна за осъществяване, още повече, че много зависи какво точно имаш предвид. Ако добре познаваш партньора си и знаеш как ще реагира на дадено нещо, то не виждам как ще му сервираш някоя луда идея, от която той ще се стресне. Ако държиш „другият да е наясно“ – давай. Но това може да отвори такава пропаст, че не е истина… Това е отваряне на врата на още по-голяма несигурност, отколкото подозираш, че ще се случи, ако не споделиш. Лошите последици са винаги възможни.
Разбира се, това е мое мнение.
Всеки е свободен да опитва каквото сам прецени.
Dafni
Перверзиите в семейството няма как да се изживеят в цялата им пълнота и разпасаност, колкото и партньорите да са на една вълна….труден е живота на перверзника, много труден:)
Emma Tommova
И труден, и лесен – на периоди, както всичко друго 🙂