(есенцията на едно желание)

Пит – сладкарят от местната сладкарница – бе очарователен в своята мекота, светещ поглед и закачливост. Срещнах го, когато взимах торта за рождения ми ден през лятото. Поръчката ми беше специална, затова ме упътиха към самия сладкарски цех, който се намираше зад сладкарницата, в която редовно пиехме кафе с приятели и хапвахме невероятните вкусотии, приготвени от Пит. Торти, мъфини, кифлички… с крем, шоколад, мармалад…имаше толкова сладки изкушения!

Застанах пред големите врати, вдишвайки невероятния аромат на приготвяните вътре сладости. Вратата се отвори и Пит се появи – усмихнат, лъчезарен – приятно закръглен като поничките, които създаваше, облечен в бяло, с обичайната готварска шапка.

• Здравей! Заповядай! 
• Благодаря – направих крачка напред, изненадана, че ме кани да вляза…
• Извини ме, но ще се наложи да ме почакаш, докато довърша нещо…- хубавият му глас ми въздействаше така добре….
• Разбира се… (с каква охота само се съгласих!)

Влязох в просторен, светъл, чист сладкарски цех. Уханието на нещо разкошно вкусно проникна през ноздрите ми. Пит ме покани да седна и отиде пред една голяма маса, на която имаше огромно количество тесто.

Столът беше много удобен, аз се облегнах и насочих поглед към сладкаря, който откъсна парче от тестото с дебелите си пръсти и постави ръце върху него, след което втренчи поглед в мен по толкова особен, властен и неочакван начин, че аз застинах на мястото си! Зяпах го и недоумявах къде изчезна неговата мекота, ласкавост и усмивка? Пит ме гледаше без да мига, а мощните му ръце не помръдваха – те излъчваха сила, хищническа сила. Не можех да откъсна поглед! Изведнъж, абсолютно рязко, той се усмихна и изражението му доби познатата добронамереност. Аз се задъхах! Изключително странно беше да се задъхам без да съм помръднала, без нито едно движение! 

И тогава усетих онова особено изтръпване в матката, разтърсващото чувство на мощна възбуда – като стотици пеперуди, които пърхат вътре в мен. А Пит подхвана тестото…. пръстите му извършваха бавни движения – точно определени, с определен замах и завъртания. Сърцето ми щуро затуптя от тази гледка. Сладкарят взе бутилка зехтин и поля парчето тесто. Потръпнах. Наблюдавах като хипнотизирана. Дебелите му пръсти – властни, мазни, страстни – обхванаха тестото от две страни и започнаха да го мачкат, стискат, отпускат…. потънаха навътре – той впи сладострастните си очи в мен, леко ми се усмихна, облиза устни, а аз навлажних гащичките си, отпусната на стола, напълно забравила къде съм… Пит завъртя тестото, но не спираше да ме гледа… неусетно разтворих бедра, дръпнах леко полата си нагоре, а той ме виждаше гола и разтворена… отново облиза устни и ги остави леко отворени, за да диша учестено, заедно с мен… Похотливите му ръце, лъскави и едри,  направиха движение – леко отпусна парчето тесто, за да започне да го гали – с мили, леко потупващи движения. Очите му ме чукаха, а пръстите му потъваха в тестото, което беше станало толкова меко, свободно, отпуснато… Усещах как подгизвам…. толкова сокове бе пуснала путката ми, дишах тежко, омагьосана от тези похотливи ръце, от този втренчен властен поглед, от това сладко едро мъжко тяло, което копнееше да ме изцеди до последната ми капка… Ах, какъв сладкар! Какъв мръсник, скрит в уханието на кексчета и понички! Тези ръце, тази усмивка и този поглед! Бях негова. 

Пит завъртя тестото с умението на опитен мъж и пръстите му отново потънаха, заедно с очите му в моите… Дишането ми бе станало звучно, бедрата ми бяха отпуснати и разтворени, ръцете ми придърпаха полата още по-нагоре, за да може да вижда очертанията на моята сладка роза. Дочувах гласове, някъде навътре в цеха, но това не беше важно. Бях напълно опиянена, готова да се отдам на този перверзен сладкар, влудил ме с мачкащите си мазни пръсти!

А Пит бе оформил тестото в съвършено кръгла и гладка форма. То лъщеше в ръцете му. Сладкарят го галеше и потупваше като в ритъм на някаква мелодия. Гледах го в унес, опиянена, мокра от възбуда, напълно готова да му дам, каквото пожелае. Той започна да мачка тестото – да го стиска, върти – хубавите похотливи пръсти потъваха в мекостта, тесто се издуваше между пръстите му… прекрасните мъжки ръце действаха неуморно, мелодично, любовно….тестото приемаше каквито форми му даваха ръцете. Ново завъртане, потупване… и ново потъване на пръстите в едно с моя страстна въздишка, плод на вулканично желание, което кипеше вътре в мен, гледайки тази вкусна похотлива постановка… Пит ми се усмихваше, но в очите му кипеше желанието на разгонено животно… усещах как ще разтвори всичките ми дупки до болка, ще ме чука до припадък, ще извлече всичките ми сокове до последната капка…

Сякаш ми прималя, когато  Пит взе една кърпа, избърса ръцете си, приближи до мен. Исках да се наведе, да ме оближе и да вкара тези вълшебни дебели пръсти в путката ми! А после да ги задвижи бързо, страстно, дълбоко, докато не свърша и не облея ръката му в течности…

Но той каза:

• Сега ще ти донеса тортата –  усмихвайки се.

За малко да попитам за каква торта ми говори. Не знаех какво да отговоря, само си дръпнах полата и се опитах да се свестя.

• Ела довечера, приготвил съм ти специален сладкиш. Тук, в 21 часа.
• Ще дойда…… – веднага се съгласих.

Пит ми донесе тортата. Коленете ми бях омекнали, затова ме хвана през кръста, за да ми помогне. Ръцете му оказаха разтърсващо въздействие върху мен!

Взех тортата и тръгнах неуверено.

• Ще те чакам с нетърпение, сладката ми – раздразни ме той.

Аз, изправена и мокра между краката, успях само да се усмихна….

Този текст е сътворен от Ема Томова и си има авторски права.

Моля, уважавайте това 🙂

Снимки: Повечето от Интернет 🙂