Имах задачата да съм в апартамента точно в 10 часа сутринта. Много се чудих дали да тръгна без гащички. В крайна сметка си обух. Облякох рокля в черно и червено. Висок ток. Устни и нокти – също в червено. Трябваше да повървя малко пеша.

Крачех нетърпеливо, с малки бързи крачки се приближавах към тайното местенце, в което се случваха несравними перверзии и изживявах неописуеми емоции.

Пристигнах малко запъхтяна и с мокри гащички. Беше отключено и директно влязох. Минах коридора. Той седеше пред отворен лаптоп – много свеж, усмихнат и сладък като шоколад. Направо го връхлетях с целувка.

– Закъсняваш….

– Да, извинявай.

– Имаш късмет, че си толкова красива…

Как да не се трогне човек. Жените винаги се разтапят от комплименти. Правете ги, драги мъже! Дори и да лъжете, нямаме против от красиви лъжи.

Целувахме се така – аз бях приведена към него, а той пъхна ръка под роклята ми и доволно изръмжа от обилната влага там. Набързо смъкна гащичките и те паднаха в глезените ми. Изохках в устата му, когато бръкна в мокрото ми котенце. Задвижи пръсти, имитирайки чукане, а това винаги ме разтичаше и напрягаше силно – до степен на пълна готовност да отдам отворите си. Господарят стана, вмъкна се в стаичката и ми каза да го чакам. Върна се, държейки в ръце много дълъг кожен колан – изкуствен и мек.

Мина зад мен. Какво ли беше намислил? Да ме опакова добре и да се чувствам като облепена с черно тиксо?! Чуденето ми се прекрати от тъмнината пред очите ми.

Сър Д. сложи колана на очите ми, омота го два пъти около главата ми и го върза отзад.

Абсолютно нищо не виждах.

Не само това – коланът лепкаше по кожата ми като гумена маска, която плътно прилепва. От опит знаех колко ме влудява липсата на зрение, неизвестността, неочакваното. Сетивата се обострят и всичко се усеща по-силно.

Сърцето ми заби учестено.

Усетих ръката му, която се обви около китката ми и ме поведе. Бях ужасно несигурна и го помолих да свали обувките ми. Пръстите му около глезените ми, изхлузването от крачетата, допирът му изобщо, ме наелектризираха в тази на вид съвсем безобидна ситуация.

Изправи се до мен, пак ме хвана и ме поведе. Минахме в другата стая. Той ме остави на едно място и се движеше някъде отляво. Потропваше.

Тракането, допирането на предмети един в друг, звуците, които чувах, без да мога да виждам, както и очакването, въздействаха и усещах пълзящата отвътре влага, бавно отлепваща се от недрата ми, гъделичкаща нежно стените и срамните ми устни.

Сър Д. постави нещо на едната ми гърда – настръхнах от допира на пластмаса. Лекичко ме побутваше, сякаш монтираше нещо. Вакуум. Мощното дърпане на зърното ми ме накара да изстена. Същото се повтори и с другото.

Той отпусна малко – харесваше ми средна степен напрежение – нито свръхизсмукващо и деформиращо зърната и ареолите, нито съвсем слабо.

След това отново се отдръпна и чувах тракане и подрънкване като от метал.

Дишах тежко.

Чувствах се безпомощна и зависима, очакваща неочакваното. Гърдите ми тръпнеха. Звуците ме изпълваха с трепет. Не знаех дали ме съзерцава, приготвяйки ми разни малки мъчения. Не знаех какво ми е намислил.

Перверзно незнание.

Влагата между краката ми не стихваше – незнанието и чакането оголваха инстинкта ми, жаден за запълването на дупките ми.

Сър Д. приближи. Клекна пред мен. Настръхнах. Нещо голямо разпъна срамните устни, отвори ги властно настрани. Бавно нахлуваше навътре. Беше мазно, ужасно твърдо, вероятно силиконово. Заедно с разтварянето на путката ми чувах звън на метал. Застенах като кучка, защото ме разцепваше – затъваше в мен, опъваше ме силно и изведнъж ме заболя.

Наложи се да мръдна с крака, без да искам. Побутнах с крак метална пръчка. Очевидно дебелият инструмент беше монтиран на някаква метална стойка. Плътното проникване ме караше да се навеждам напред. Изведнъж започна да вибрира.

Устата ми се отвори в стенание.

Някаква машинарийка ме ебеше и отделях секрети, а когато забърза, усетих, че ми прилоша – замахнах с ръце инстинктивно и напипах нещо. Беше от кожа. Може би каиш, висящ от тавана, нямам идея…

Из “Перверзни игри” на Ема Томова

Снимки: повечето от интернет