(разказ, написан от I.)

Виктор нямаше какво да прави. И както винаги, когато нямаше какво да прави, започна да потъва в своята неудовлетвореност. От доста време живееше в подобно на глад очакване, което сякаш съществуваше на самата граница на подсъзнанието му. Всеки път, когато се опитваше да го разнищи, то сякаш се отдръпваше навътре и ставаше по-неуловимо. Струваше му се, че изпуска нещо много съществено в живота си, а не можеше да осъзнае какво е то. Даваше си сметка, че част от проблема е сексуалното напрежение, което просто не му даваше мира. Усещаше се разкъсван от потребности, но какви точно бяха тези потребности, беше невъзможно да реши.

Неспокойствието му се засилваше и буквално не му даваше мира. Усещаше го сладко и болезнено, като мъчителен отложен оргазъм. Мисълта го възбуди, но идеята да мастурбира му изглеждаше още по-незадоволителна и той притисна члена си в опит да овладее импулса.

Десетина минути по-късно вече беше взел душ, беше се облякъл и излизаше от жилището си. Наложи си бърз ход и дълго обикаля града. Накрая в някаква глуха улица попадна пред полупразно нощно заведение и реши да пийне, преди да се прибере. Със своето луксозно обзавеждане и приглушено осветление, мястото му се стори изключително уютно. Седна на бара и започна да разглежда бутилките в опит да реши какво му се пие.

– Абсент! – стресна го нетърпящ възражение женски глас.

Виктор неволно кимна в потвърждение към бармана, след което се извърна и забеляза, че до него е седнала жена на около 40 с изключително властно изражение и ледени сини очи. У нея имаше нещо, което го накара да потръпне. За миг изпита слабост и се почувства като жертва.

Тя се взираше в него мълчешком, докато в един момент Виктор просто не издържа и не сведе поглед. Когато след миг отново вдигна очи към нея, жената му се усмихна одобрително. Не беше сигурен защо, но му се прииска да заслужи отново тази усмивка.

Барманът постави пред него чаша с леден абсент и Виктор я вдигна в наздравица към жената. Забеляза изключително бялата й кожа, която контрастираше с черната й коса и яркочервеното червило. Грим нямаше. В този момент тя скръсти крака и движението привлече погледа му. Краката й бяха голи, обути във високи черни сандали, чиито каишки се преплитаха от глезена до коляното. Виктор се вгледа в стъпалата й и въпреки че никога до този момент не беше обръщал внимание на тази част от женското тяло, изведнъж реши, че са идеални. Яркочервеният лак, подобно на червилото, сякаш беше създаден за мраморнобялата кожа на жената и гледката събуди фантазията му. 

Представи си как целува пръстчетата й и как прокарва език нагоре към прасеца и… В този момент си даде сметка, че сигурно изглежда глупаво и понечи да се извини, но тя се наведе напред и сложи ръка на устните му, след което отново се усмихна одобрително.

– Не съм сигурна, че си наясно къде си попаднал – започна жената, – но за да няма недоразумения, преди да си казал каквото и да било, искам да знаеш, че това не е обикновено заведение, а клуб за хора, които имат интерес към господство и подчинение и че в момента си търся роб. 

Жената замълча, за да му даде време да осъзнае чутото. Виктор се почувства като парализиран и отново заби поглед в стъпалата й. Тя протегна ръка и повдигна брадичката му, така че очите му да срещнат нейните.

– Едва ли знаеш какво точно значи това, но съм готова да заложа, че ще ти хареса, ако събереш смелост да опиташ. Е, какво ще кажеш?

Той почувства как стомахът му се свива от страх и в същото време го залива възбуда. Хвана се, че кима в съгласие. Жената отново го погледна с одобрение, погали го леко по наболата брада и му подаде визитката си, след което си тръгна без да продума повече.

Чак след като вратата на заведението се затвори след нея, Виктор погледна картичката. На нея пишеше просто „Господарката“, а отдолу имаше номер.

* * *

Изминаха три дни, в които Виктор не можеше да мисли за нищо друго. Посягаше към телефона, а после се отказваше. Вечер си лягаше, но не можеше да заспи. Чувството на неудовлетвореност беше станало още по-силно и го подлудяваше. Накрая се предаде и звънна.

Тя вдигна на третото позвъняване и преди той още да си е отворил устата каза:

– Знаех си, че ще се обадиш. Имам задача за теб. Изкъпи се и обръсни внимателно цялото си тяло. Имаш един час. Ще ти изпратя кола.

Виктор беше нервен. Беше се чувствал по подобен начин единствено преди изпит. Мъжът, който дойде за него, го подкани да седне отзад и да си сложи колана, след което му сложи превръзка на очите и закачи ръцете му на специални белезници, за да не може да я свали.

Ако можеше да вярва на вътрешния си часовник, пътуваха не по-малко от час, преди колата да спре пред голяма къща, заобиколена от борове. Шофьорът отключи белезниците и свали превръзката на Виктор, помогна му да слезе, а после се качи обратно в колата и замина.

Виктор се поколеба за кратко, но все пак реши да позвъни на вратата. Отвори му възрастна прислужница и го заведе в просторна стая, в която го чакаше Господарката. Помещението очевидно беше подредено за гости.

– Нямаме много време – усмихна му тя. – Събличай се!

Виктор почувства как се възбужда и без да спори започна да сваля дрехите си. Когато остана напълно гол пенисът му беше щръкнал болезнено. Господарката, която до този момент го беше следила неотклонно с властния си поглед, се приближи и леко прокара върха на ноктите си по него, което го накара да настръхне. След това тя бръкна в някакъв скрин и извади оттам широк нашийник с прикачен към него кожен повод, даде му знак да се наведе и го стегна около врата му.

– Днес правя дамско парти и ти ще бъдеш моят сервитьор. Ще поднасяш чай, кафе и гевречета и ще задоволяваш всички желания на гостенките ми – и тя му посочи масичката, на която имаше кани с кафе, чай и мляко, както и панер с гевречета, поръсени с пудра захар. – Изключително важно е нито едно геврече да не падне на земята, иначе ще те накажа. Разбра ли?

– Да – отговори той.

В този момент звънна звънецът и откъм коридора се чуха женски гласове и смях. Господарката хвана повода и го поведе към вратата. След миг в стаята влязоха три жени. Никоя от тях не беше красавица, но и трите бяха изключително добре поддържани. В този момент Господарката дръпна силно повода и го принуди да сведе глава.

– Ирене, скъпа, имаш нов роб – пропя едната. – Изглежда добре. Дано да се справи по-добре от предишния!

Значи Господарката се казваше Ирене. Отиваше й. Виктор отново се опита да огледа жените, но получи предупредително перване с повода по пениса. До този момент не мислеше, че може да бъде по-възбуден.

Междувременно новодошлите се настаниха в креслата, а Ирене се осведоми какво ще пият и го поведе към масичката с напитките. Нареди чашите на табла, подаде му я и дърпайки повода го насочи към гостенките. Той започна да им сервира. Специално се стараеше да не повдига поглед и за малко да изпусне подноса, когато една от тях го шляпна по задника. Господарката явно остана доволна от него, защото прокара пръсти по члена му, а след това се наведе и леко облиза капчицата, която се беше появила на върха му.

– А сега и нещо сладко – обяви тя и го насочи обратно към масичката.

Виктор посегна към подноса, но тя отново го шляпна, този път малко по-силно.

– Забранявам ти да пипаш гевречетата с ръце – тихо каза тя и за най-голямо негово изумление започна да ги реди върху щръкналия му пенис. 

– Знаех си, че си подходящ – каза, след като нареди три гевречета. – Кой иска геврече?

Оказа се, че гостенките умират за гевречета и тя го поведе обратно към тях. Докато вървеше послушно след Ирене, Виктор си позволи да огледа трите жени. Нито една от тях не му въздействаше по начина, по който му въздействаше Ирене, но въпреки това при мисълта, че ще трябва да „задоволява“ желанията им, пенисът му трепна и от гевречетата по краката му се посипа пудра захар. Гостенките се разсмяха, а Господарката се извърна и ледените й очи го пронизаха.

– Ако дори едно геврече падне на земята, вече няма да бъдеш сервитьор, а масичка.

Виктор долови заплахата в гласа й, но така и не успя да разбере в какво точно се състои тя. Междувременно беше стигнал до първата гостенка, която с пакостлива усмивка се наведе напред и извади най-горното геврече със зъби. След това го хвана с пръсти, остави го в чинийката и отново се насочи към члена му, като този път вече пое върха му в устата си и започна да облизва полепналата по него пудра захар с кръгови движения на езика си. Той едва сдържа импулса да раздвижи бедра и да се забие в устата й.

След известно време, точно когато вече беше решил, че няма да издържи и миг повече, жената се отдръпна от него с доволна усмивка и Ирене го поведе към следващата си приятелка.

Членът му болезнено протестираше срещу отложеното удоволствие, но Виктор беше твърдо решен да играе тази игра докрай.

– Искам и глазура – заяви втората гостенка, когато Ирене го отведе пред нея, а след това протегна ръка между краката му и започна леко да стимулира топките му.

Пенисът му отново потрепна и на върха му се появи нова капка. Жената се наведе, облиза я, лакомо го пое в устата си заедно с целия следващ геврек и започна бавно да се отдръпва като стискаше с устни възбудената му плът, без да спира да го гали отдолу. Когато геврекът беше измъкнат, Виктор вече неистово копнееше да свърши, но поредно пляскане с повода по силно зачервената и невероятно чувствителна глава на члена му му припомни, че Господарката не му е разрешила това. Неочаквано за самия него ударът му беше доставил удоволствие и той започна да обмисля как да „заслужи“ още един.

Когато се приближи към последната гостенка, той смело вдигна очи, започна да я оглежда любопитно и затаи дъх в очакване на реакция. Поводът изплющя с доста по-голяма сила от предишния път. Виктор изпита такава силна болка, че усети как нещо се обръща под лъжичката му, но в същото време по цялото му тяло се разля удоволствие, а пламтящият му член щръкна още по-силно.

Третата гостенка го гледа изпитателно известно време, накрая просто протегна ръка и измъкна последното геврече. Виктор простена от разочарование, заради което получи още един удар с повода. Върхът на пениса му вече гореше.

– Мисля, че мога да помогна – през смях заяви жената, след което се наведе силно напред и го пое целия, така че върхът му буквално влезе в гърлото й.

Виктор се напрегна готов да свърши, но в този момент чу гласа на Господарката:

– Не смей!

Той се овладя с мъка. Гостенката бавно изтегляше устните си по цялата дължина на мокрия му член, след което бързо се забиваше докрай върху него. По едно време се отдръпна, облиза показалеца на дясната си ръка и отново пое пениса му в устата си. Виктор затвори очи и се опита да мисли за нещо друго с надеждата да отложи неизбежния оргазъм, но в този момент жената напъха пръста си в задника му, като едновременно с това наби устата си дълбоко върху члена му и той повече не можеше да се сдържа, раздвижи хълбоци и се изля в нея.

Жената преглътна горещата му сперма, след което се надигна, облиза се и тържествуващо обяви:

– Сладък е.

Господарката гледаше с леден поглед увисващия му член.

– Масичка – заплашително каза тя и като дръпна силно повода го поведе към съседната стая.

Виктор беше напълно отмалял. Мина му през ум, че го чака наказание, но мисълта не се задържа дълго в главата му. Беше свършил толкова силно, че му беше трудно да стои прав. Влязоха в съседната стая и Ирене му заповяда да застане на ръце и колене. Той се отпусна на земята, без да спори, а тя извади от гардероба тубичка с лубрикант и някаква табла със странни каиши и накрайници, която Виктор не успя да огледа добре.

– Ти беше лошо момче, не ме послуша и затова ще бъдеш наказан. Искам да стоиш мирно, без да помръдваш. И този път положи повече усилия, защото иначе ще заслужиш още едно наказание и то ще бъде много по-страшно. Разбра ли?

– Да, Господарке.

Виктор усещаше как го залива смесица от страх и любопитство и изведнъж отново започна да се възбужда.

Ирене изля малко лубрикант в ръката си и започна бавно да го размазва около ануса му. Виктор цял живот беше приемал тази територия от тялото си за табу. Станалото преди малко с приятелката на господарката му му беше харесало, но и го беше уплашило донякъде. Това, че беше изпитал удоволствие, правеше ли го обратен?

Ирене не спираше да го гали и съвсем скоро той отново беше напълно възбуден. Тя изстиска още малко лубрикант върху ануса му и полека напъха два пръста вътре. Усещането за разпъване беше доста приятно. Виктор посегна към члена си, но тя го плесна силно по задника със свободната си ръка.

– Не мърдай, казах!

След известно време Ирене извади пръстите си и изсипа още лубрикант на входа на ануса му, после рязко напъха вътре нещо тежко, плътно и значително по-дебело от два пръста, а някаква студена плоскост легна върху гърба му. 

Първоначално Виктор изпита болка и гърлото му се сви от първичен ужас. Съсредоточи се върху усещането за пълнота в задника си, но накрая реши, че всъщност то не е неприятно, дори напротив. Искаше му се да се размърда, за да усети тежестта на предмета в себе си, но реши да се подчини на заповедта на Господарката да стои неподвижен.

Ирене застана на колене до него и започна да затяга каишите на приспособлението, като закачи единия към задната част на нашийника и кръстоса два през корема му. На останалите два имаше щипки, от които висяха тежки топчета. Тя защипа зърната му, а краищата свърза с предната част на нашийника. Щипките бяха стегнати и му причиняваха болка, от която членът му започна бързо да пулсира. Виктор беше по-възбуден от който и да било друг път в живота си.

Ирене се изправи, обиколи го и накрая застана пред него, доволна от резултата. После хвана повода и го насочи към другия край на стаята, в който имаше голямо огледало. Щом видя отражението си, Виктор разбра какво е имала предвид Господарката под масичка. Към гърба му беше прикрепена красива абаносова табла, за която бяха прихванати черните кожени каиши, кръстосани през гърдите и корема му. Той се извъртя леко, така че да може да разгледа по-добре конструкцията и видя че задната й част се крепи на дебела извита гумирана тръба, чийто накрайник е напъхан в стегнатия му задник. Този път той не се сдържа и размърда хълбоци. Накрайникът се раздвижи дълбоко в него като огромен черен пенис, а топчетата на щипките се разлюляха и опънаха зърната му болезнено.

Виктор отчаяно искаше да свърши в този миг, но Ирене сякаш долови това и го шляпна с каиша през бедрата.

– Да не си посмял! И те предупреждавам, че ако и сега свършиш, без да съм ти позволила, няма да можеш да седиш на задника си поне седмица. Ясна ли съм?

– Да, Господарке. Моля те, позволи ми да свърша!

– Не. Първо трябва да ми покажеш колко добро момче си. 

И тя го плесна още веднъж силно с повода, след което го поведе обратно към гостната. Гледката, която го очакваше там, не подсили самообладанието му. Две от жените бяха напълно голи и се наслаждаваха на ласките си. Ирене го поведе към третата, тази, която го беше накарала да свърши.

– Това е най-близката ми приятелка – Ана – каза му. – Тя спечели правото си да бъде персонално обслужвана от теб днес. Ако успееш да й доставиш удоволствие без да свършиш и без да разлееш питието й, ще ти позволя да ме чукаш. Ако ли не, никога повече няма да чуеш за мен – тя подаде повода на приятелката си и се отправи към добре зареденото с напитки барче. – Какво да бъде, Ани?

– Нещо със захар по ръба – отговори жената, която очевидно беше по-заинтересована от него, отколкото от питието.

Виктор стоеше неподвижно на ръце и колене с отпусната надолу глава. Когато Ана се наведе към него и повдигна брадичката му, той долови леко цветно ухание. Това не беше парфюм. По-скоро лосион за тяло. Ръцете й бяха добре поддържани, но ноктите й бяха изрязани съвсем ниско и не бяха лакирани. Не носеше бижута. Беше облечена в бяла риза и тъмносиня права пола. Косата й беше подстригана късо и изглеждаше небрежно разрошена. Нищо в нея не говореше за пари, но въпреки това тя излъчваше класа. Държеше се сдържано. Откакто беше дошла, почти не беше говорила. Виктор усети как у него се събужда любопитство и желание.

Все още коленичил, той се приближи плътно до нея и като прехвърли тежестта върху лявата си ръка, с нежно движение прокара дясната от вътрешната страна на крака й, докато накрая пръстите му не докоснаха дантеленото й бельо. Ана се свлече надолу, докато буквално не легна върху седалката, като само малка част от задника й остана да се крепи на ръба на креслото, а главата й се опираше на подлакътника. Виктор отстъпи леко назад, за да освободи място за краката й, без да отдръпва ръката си и без да спира да гали нежно клитора й през бикините.

В този момент Ирене се приближи и й подаде плитка чаша на високо столче с широк отвор и със захар по ръба. „Вероятно коктейл с шампанско“, помисли си той. Ана се надигна, пое го, отпи малка глътка, после внимателно се протегна и сложи чашата върху подноса на гърба на Виктор.

– Внимавай! – предупреди го Ирене. – Трябва да я задоволиш, без да разлееш или счупиш чашата.

След което се настани на срещуположното кресло. Той продължи да гали нежно сърцевината на Ана, докато не усети как финото бельо се овлажнява, след това изтегли ръката си, подпря се и много внимателно, пазейки равновесие, приближи лицето си към нея. Бикините й бяха пречка, но той не можеше да ги свали и реши, че трябва да я докара до положение, при което тя сама да ги събуе.

Започна леко да я хапе през бельото, а след това да я стопля с дъха си, докато накрая тя не задиша учестено. После успя да отмести дантелата встрани и продължи да я хапе, да я стопля с дъха си и безмилостно да я ближе по цялата дължина на срамните й устна, а накрая нежно захапа клитора й и започна да прави леки вибриращи движения с челюстите си, като същевременно издаваше тих нисък звук. 

В един момент беше сигурен, че Ана е на път да свърши, но тя събра бедра и той трябваше да се отдръпне. Тя се пресегна, към чашата и довърши коктейла си на един дъх. После я върна върху масичката, надигна се, свали мокрите си бикини и отново седна на ръба на креслото, само че този път вдигна и двата си крака върху подлакътниците в безмълвна покана.

Виктор се приближи към напълно обезкосмената й женственост и лакомо се нахвърли върху нея. Харесваше срамните й устни, набъбнали под ласките му, харесваше вкуса и аромата й, харесваше му как трепери под езика му и как се стяга всеки път, когато стисне със зъби клитора й. Реакциите й го възбуждаха все повече й повече. Членът му запулсира и за миг той забрави масичката, Ирене и другите две жени и започна безмилостно да я хапе, да смуче и ближе, изгарящ от нетърпение да вкуси соковете на оргазма й и да освободи своите собствени.

Тя вече стенеше с глас и той чувстваше как напрежението напира в него, когато усети натиск върху накрайника, който влизаше в ануса му. Ана беше успяла някак да прехвърли повода над тръбата и го използваше, за да го придърпва към себе си. Обезумял от възбуда той разлюля таза си и я нападна още по-силно. В един момент тя се наклони рязко напред с вик, после изведнъж се напрегна, а след това се разтърси и влагалищните й мускули започнаха яростно да се стягат около езика му.

Виктор почака конвулсиите й да затихнат след което нежно я облиза и се отдръпна от нея. Тя се беше отпуснала неподвижно върху креслото, в дясната си ръка стискаше повода, а лявата… чашата.

Ирене, която до този момент беше седяла неподвижно, стана, взе повода от Ана и накара Виктор да стане, а след това го заведе до своето кресло и го принуди да се отпусне върху него. Накрайника на тръбата се заби дълбоко в него и той едва овладя неистовата си нужда от освобождение. Гледаше как Господарката бавно прокарва ръка през гърдите си, а после разкопчава две копчета на деколтето си и пуска навън красивите си бели гърди. Копнееше да забие зъби в набъбналите им зърна и да ги смуче силно и дълго, докато от тях не потече гъста лепкава течност.

– Ти успя да се справиш, но Ана ти помогна накрая, като хвана чашата. Ето защо аз ще спазя обещанието си и ще се чукам с теб, но няма да ти позволя да свършиш. Болката, която ще ти причиня ще ти бъде за урок.

Тя хвана твърдия му пенис и с едно гладко движение надяна в основата му изключително стегнат ластик. Той щеше да спре циркулацията на кръв и за по-малко от минута щеше да го превърне в безчувствено парче месо. Виктор вече започваше да усеща как пулсациите се разнасят болезнено по цялото му тяло, когато Ирене се покачи върху креслото, внимателно се намести и започна да се надига и отпуска върху посиняващия му член, първоначално леко, а след това все по-силно, като при това набиваше накрайника в задника му. 

Нуждата му от освобождение стана толкова нетърпима, че той буквално загуби контрол над тялото си. Хълбоците му започнаха да се мятат бясно, а ръцете му й помагаха да се набива все по-дълбоко и по-мощно върху му, докато накрая Ирене буквално не се взриви. Тя го стискаше безмилостно с влагалищните си мускули, сякаш искаше да изцеди всичките му сили, но той не можеше да свърши. И когато най-накрая тя се надигна и го освободи от себе си, болката в пениса му беше станала толкова непоносима, че едва успя да се отърве от стегнатия ластик.

И после… Нищо.

Дойде на себе си се на задната седалка на таксито, в момента, в който то зави по неговата улица, а болката, която се разнасяше от члена му по цялото му тяло, беше единственото доказателство, че не е сънувал.

* * *

Няколко седмици по-късно Виктор не можеше да спре да мисли за този ден. Беше очевидно, че не се е справил и Ирене го е изхвърлила от живота си. Тъкмо когато най-после беше намерил храна за глада си.

Беше й звънял безброй пъти, но тя не му беше вдигнала. Дори беше ходил в заведението, в което я срещна, но там никой не я познаваше.

Случилото се с нея и приятелките й го беше накарало да осъзнае някои истини за своята сексуалност, за които не си беше давал сметка до този момент. Вече знаеше, че иска да бъде доминиран и наказван и че болката му носи по-голямо удоволствие от нежните ласки. Беше разбрал също така, че младите момичета не са в състояние да овладеят и да подчинят саморазрушителната му енергия и че предпочита по-зрели жени.

Понякога лягаше сам в спалнята си, възбуждаше се, а след това надяваше стегнат ластик на пениса си и си представяше, че е с Ирене и Ани, докато болката не ставаше непоносима и не го принуждаваше да свали ластика. Научи се да приема тази болка като заслужено наказание и да й се наслаждава. Все някога щеше да свикне и с мисълта, че повече няма да срещне тези жени.

Времето минаваше монотонно. Виктор нямаше какво да прави и както винаги, когато нямаше какво да прави, започна да потъва в своята неудовлетвореност. Само че този път тя имаше лице, имаше име (всъщност дори две).

Даде си сметка, че от известно време на вратата се звъни, но докато отвори, който и да беше звънял, си беше тръгнал. На прага му обаче беше оставен малък луксозен плик в цвят на шампанско. Виктор го вдигна и усети леко цветно ухание, а когато го отвори, откри вътре покана за дамско парти, върху която вместо подпис имаше яркочервен отпечатък от устни.

Този разказ не е написан от мен, Ема, а от I.

Снимки: Интернет