
Първият голям развратник
В популярен столичен клуб се запознах с един изключителен мръсник. Бях вече на осемнадесет години и без свян участвах и спечелих конкурс от програмата на заведението. Докато ме награждаваха с лента, коронка и бутилка алкохол, забелязах, че един тип от съседна маса ме наблюдава дръзко. Не след дълго ми донесоха питие от него. Благодарих му и се заговорихме.
Беше журналист – готин, нахакан, интересен, малко особен, властен и напорист, общуваше със замах и увличаше. Различните мъже ме привличаха неудържимо. Беше видно, че има купища жени, но ми призна, че излъчването ми го е провокирало и държи да се опознаем.
Започнах да излизам с него.
Срещите ни бяха малко шантави – звънеше ми, уговаряхме се, взимаше ме отнякъде и тръгвахме, без да ми е казал къде ще ходим и с кого ще се срещнем. Движенията му бяха самоуверени, излъчваше сигурност и покоряваща дързост. Обикновено ме водеше в популярни заведения, където сядахме в компанията на известни лица.
Харесваше му да ме чука неочаквано – в хотели, в обществени сгради, на два пъти в тоалетна, докато сме на парти. Беше властен, малко луд, непостоянен и склонен към необмислени постъпки. Случваше се на маса с много хора да изцепи, че съм перверзна, че имам супер цици или яка путка. Казваше го и на други жени – някои се сепваха, втори се смееха, трети го поглеждаха ледено и изчезваха.
Направи обаче една грешка – опита се да ме пробута на шефа си – цяла вечер ме тласкаше в него, после ме остави сама в апартамента му и изчезна. Шефът му, популярна обществена личност, постоянно говореше каква гладка и мека кожа имам, опитваше се да ме докосва, а когато останахме насаме, се нахвърли да ме целува и съблича.
Аз обаче се притесних – бях все още доста наивна, не разбирах какво се е случило и изпаднах в тъпо недоумение, преминаващо в страх. Мислех, че имам връзка, а се оказах предоставена срещу някаква изгода.
Шефът му се оказа свестен човек – видя, че не го желая, спря и просто ми викна такси. Тази случка ме отрезви и прекратих срещите с „колекционера“, макар да ме чукаше здраво, хладнокръвно, властно и мощно. Провали се само в опита си да ме изчука отзад, нямаше подход и не се получи.
Този мъж обаче ми показа, че дори бохемския и бляскав начин на живот си има минуси и че не е добре да се залита в крайности. Още си спомням за него понякога; и си мисля, че ако чуя, че е умрял, ще си кажа – тъжно, но той си поживя добре…
От “Перверзни игри” на Ема Томова
Снимки: Интернет
Ники
За нощо не ми благодари. Аз ти благодаря за коментара.
Да, определено си права, разказа е от книгата ти. Доста много чета, че направо се обърквам. А и мозъка ми има нужда от рефреш. Няма да влизам в полемика, но не ми звучи перверзно сами яфакт да препредаваш гаджето си на шефа си. Затова критикувам. А ти определено приемаш нормано критиката и се учиш и и усъвършенстваш.
Ники
Здравей Ема.
Хареса ми разказа ти. Изпитах доста емоции, разказа ти има асоциации с подобни сюжети в Перверзни игри. Героинята ти наистина се е почувствала предадена и унизена. Не виждам обаче кое е перверзното в този нюанс на препредаване на героинята ти от един мъж на друг… Ако тя не е била наивна, вероятно би се изчукала с шефа, и повярвай ми доста брутално и по перверзен начин. А за подхода за аналния секс си права. Доста мъже нямат никаква идея каква тактика и сценарий да предложат на една жена. Работя в много голяма фирма и мога да твърдя, че доста стабилен процент от по-симпатичните ми колежки спят с разни мениджърчета и разполагат с много вътрешна информация, възползват се, издигат се в кариерата, получават бонусчета а има дори омъжени жени с деца. И се питам дали на мъжете служители могат да се предоставят повишения за поддържане на приятелски отношения с шефките…???
Приеми критиката ми градивно!
Н.
Emma Tommova
Ники, благодаря!
Да, това е от „Перверзни игри“ – затова и самата категория е „Перверзни игри“.
На въпроса ти – естествено, че може и мъжете да правят същото. И има много мъже, които го правят. Това са си неща, които ги има откакто светът съществува. Нищо необичайно, даже изтъркано и предвидимо.
П.С. не виждам никаква критика… а и да има, аз я възприемам съвсем нормално.