Понякога нещата не зависят от нас – просто се случват във въртележката на живота. Наистина вярвам, че когато искаш нещо силно, вътрешното желание се превръща в послание към Вселената и тя ти изпраща подаръци.

Такъв скъп дар за мен бе Сър Д.

Имах нужда от мъж, близък до разбиранията ми, с когото да споделяме общи емоции. Да си намеря някого за секс беше лесно, толкова лесно, че направо си бе комично. Бяха толкова много, като кучета чакаха на опашка.

Бях в период, в който отказвах често, не правех нищо. Чувствах липса, бях обградена от внимание, а се чувствах самотна.

Докато един мъж не ми разказа за Него. Представи го като почитател на играчки и малко по-нестандартни неща, разполагащ с апартамент за игри. Говореше завоалирано и отдалече, вероятно с цел да не ме стресне. В интерес на истината не бях изплашена, дори напротив – любопитството ми растеше. Въображението ми рисуваше смътни фигури, неясни и притеглящи. Уж знаех нещо, но всъщност не знаех нищо.

Разпитвах за него, но не се докопах до нищо различно от вече казаното – любител на играчки, малко нестандартен.

Играчки.

Но какви са тези играчки и колко биха могли да бъдат? Пет, десет, петдесет, сто? Представях си разни вибратори и топчета. Имах опит с такива неща –случваше ми се от време на време някой да ме чука с вибратор. Дори имах един миниатюрен, по-скоро за клиторни игри, но го забравих при посещението на хотел с един сладур.

Покрай този мистериозен мъж започнах да проучвам темата с играчките. Не че падах от Луната, но все пак… В интернет има толкова снимки и сайтове, че направо може да се загубиш. Гледах, гледах…

От розови зайчета и делфинчета, през топчести, дълги гумени, та до огромни черни, дори надуваеми. Побиха ме леки тръпки единствено от металните, най-вече от гинекологичните инструменти. Разгледах снимки на разтворени женски вагини – имах чувството, че „се пъхвам“ в утробата, а гледката на червено-розовите вътрешни органи не ми подейства особено еротично. Чудех се дали този мъж си пада и по това…

Като цяло не откривах нищо обезпокоително, напротив – беше ми адски любопитно. Но едно е просто да си зяпаш, друго – да те разчекнат и да ровят в теб.

Пишех си с „посредника“, нямах търпение. Господинът пътуваше и бе много зает. Налагаше се да чакам.

По време на тези контакти понятието БДСМ не беше споменато нито веднъж. Човекът, уреждащ срещата ни, няма как да не е знаел, но е факт, че пред мен не каза нито дума по темата.

Не че това щеше да ме спре. Можеше да ме направи само още по-любопитна, запленена и искаща.

Но и уплашена.

Разбирате ли… това е Съдба… тя ръководеше ума и чувствата ми като с магическа пръчка… Бях като кученце на каишка.

Когато се върна назад във времето, се сещам за сблъсъка си с насилнически желания… И че ми харесваха.

---

Из “Перверзни игри” на Ема Томова