Перверзниците винаги имат нужда да опитват нови неща. Понякога дори такива, които не са подозирали, че могат да пожелаят. Животът е твърде шарен и разнообразен, за да се заключваме в рамки. Мисля, че именно перверзните хора имат вътрешното знание за пъстротата на всичко, което ни се поднася в нашия път.

Точно такава “пъстра частица” ми се случи на мен. От една страна неочаквано, но от друга – сякаш знаех, че нещо подобно ми предстои да изживея.

Не съм очаквала, че ще искам да бъда с мъж, който иска да бъде… жена. По-правилно “като жена”. Има огромна разлика. Визирам съзнателни превъплъщения, а не болестни състояния.

Няма какво да се залъгваме – много мъже копнеят да бъдат под властта на дама – и колкото по-строга, толкова по-добре. Те изпитват обожание пред Господарката си, обичат да са послушни и да се подчиняват на всяко Нейно желание. Обличането в женски дрехи, гримирането, слагането на перука, обуването на токчета…  и изобщо всичко, подчертаващо, насочващо и характерно за женското, им носи особено вълнуващи емоции. Тези мъже галантно изваждат женското си несъзнавано, наслаждават му се, чувстват го, дават му пълноценен живот (макар за кратко), а после го “прибират” надълбоко в себе си и се връщат в нормален режим. Това е здравословната версия, разбира се, своеобразно пренасяне със силно компесаторна роля. Точно такъв тип мъж бе обект на моя интерес.

***

И така… запознах се с него в един сайт, след като прочетох коментарите му – много интересни, написани със стил. Хареса ми, че е много интелигентен, зрял (на 50 години) и че някак много открито и честно говори за новите хоризонти, които изследва. Въобще не изпитваше никакво неудобство.

Разменихме няколко имейла и решихме да се запознаем.

                                                   ***                            

Не можете да си представите колко страхотен мъж дойде на срещата!

И не просто мъж, а твърде мъжествен мъж! 

Мъж в абсолютно класическия смисъл – добре сложен, с хубави и правилни черти на лицето, с прекрасно излъчване и поведение.

За момент изпитах объркване. 

Не че имах очаквания. 

Но може би бях по-склонна да усетя онази категория мъже, които веднага долавям, че искат да пълзят в краката ми и са готови да направят каквото пожелая. И се обърках малко, защото общувах с личност, излъчваща сила и солидност. Вероятно това беше мой предразсъдък.

Трябваше ми време. 

Имах нужда да “обработя” вътрешно емоциите си и да се адаптирам. Затова поведох напълно нормален разговор, на обичайна тема. Наблюдавах го. Той имаше плътен мъжки глас. Думите му звучаха ясно и точно. Това не беше объркан мъж, нито наивен. Да, търсещ и изживяващ различни новости, но вървеше по този път без страх, с достойнството на човек, напълно разбиращ особеностите на този път. Излъчваше стабилност. 

Това беше успешен мъж.

***

Като се разделяхме, се разбрахме да си пишем. Не пожела да ми каже името си, а аз веднага съобразих и предложих да му измисля име. Неговото женско име.

Кръстих го Арита.

***

Арита искаше да се видим пак.

Нямаше търпение да бъде на мое разположение. Да бъде моята кучка.

Трябваше ми повече от седмица, за да осъзная ясно, че ситуацията е не просто добра, а изключително добра за мен. Защото предизвикателството беше огромно. 

Да подчиниш мъж, който излъчва послушание и веднага е готов да пълзи в краката ти не е така вълнуващо, както да подчиниш солиден мъж, здраво стъпил на краката си, с категорично мъжкарско присъствие.

Усещах нов вид гъдел в кръвта.

***

Започнах да му давам разни команди.

Да си слага клетката за час, за два.

Да си щипе зърната с щипки за  простиране на дрехите.

Да носи дилдо в задника си.

И винаги да мисли за мен – аз трябваше да бъда в ума му, да знае, че каквото и да прави, го прави под моето ръководство.

Трябваше да ми разказва как е минало изпълнението, какво е чувствал, какво не му е допаднало.

Не се наложи да му заповядвам да ми благодари – той сам го правеше. 

Винаги.

***

Моето любопитство растеше.

Това беше нова тръпка за мен, напълно непозната пътека.

Първоначалното ми леко объркване ме тласкаше и желанието ми растеше. Исках да съм насаме с Арита и да си поиграя с нея. Хем си намислях разни неща, хем знаех, че спонтанно ще ми хрумнат други. Имах желанието да усетя самата себе си в тази светлина. 

Какви ли неща щяха да се случат на Арита, ако е под моята власт?!

Следва продължение.

Този текст е сътворен от Ема Томова и си има авторски права. Моля, уважавайте това 🙂

Снимки: Интернет