(усещания и размисли върху “Страх от летене” на Ерика Джонг)

Веднъж прочетох за себе си, че съм била “българската Ерика Джонг”. Засрамих се, признавам, защото не бях чела нищо на известната авторка. Но не мога да отрека, че в “Страх от летене” прочетох много анализи, гледни точки и посоки на мисълта, които абсолютно съвпадаха с мои размисли. Други теми и мотиви в книгата пък  ми бяха напълно далечни.

Няма как да не започна с “безцип-ебането” (или безцип-чукането, zipless fuck) – забавен израз, наистина, който още в самото начало задава психо-емоционалните вълнения, които пък задвижват цялата романова постановка.

“Безцип-ебането е абсолютно чиста работа. То е без всякакви задни помисли. Няма надцакване. Мъжът не “взема”, а жената “не дава”. Никой не се опитва да сложи рога на мъжа или да унижи жената. Никой не се опитва да доказва нещо или да получи нещичко от другия. Безцип-ебането е най-чистата история на света. То е по-голяма рядкост и от еднорог”

С други думи това е чистият, открит и здрав секс – такъв, какъвто владее човеците от древността. Но с това “взимане-даване, рога-унижения” веднага улавяме жена бунтарка, бореща се с купищата задушаващи предразсъдъци и културни норми, както и влиянието на Фройд. И е нормално, романът излиза 1973 г. – време, в което фройдистките теории са актуални и  хората са се вълнували от тях. Героинята (Айзидора) си задава въпроса 

“какво се случва с брака, когато няма страст?”

и твърди, че

“да се чукаш с един мъж и да си мислиш за друг и да пазиш измамата в тайна – това беше много, много по-ужасно, отколкото да се изебеш с чужд мъж пред очите на съпруга си”

Естествено, че е така, защото да изневеряваш в главата си е много неприятно, но е и шокиращо една семейна жена в контекста на времето, маркирано с по-патриархални правила, да разсъждава по този начин. Айзидора е различна – не желае деца, защото не е готова за това и е издала книга. Но нейната различност е нападана, невъзприемана и отричана от семейството й. 

Макар героинята да звучи твърде хаотично, емоционално и объркано, тя рамкира три изключително важни особености за женската си същност и мисля, че това се случва несъзнателно, т.е. то е словесно описано в книгата, но оставя в мен усещането за “вътрешно сляпо напипване” – без пълноценно съзнаване.

Първа особеност

“като че ли знаех точно  кога овулирам”

Да знаеш кога овулираш, означава да чувстваш женската си природа, да усещаш тялото си, да познаваш собствената си същност и в същото време да знаеш, че всичко е циклично. Това е изключителен “женски механизъм”, свързан с живота и смъртта, с раждането и края, с живостта изобщо.

Втората особеност е свързана с диафрагмата, която е 

“светият предмет, бариерата между утробата ми и мъжете”

Знаете, противозачатъчните средства са революционно средство за жените – чрез тях те започват сами да решават дали ще забременеят или не, кога, от кого. Затова са наречени “свят предмет”, защото дават нова власт на жената, дават й избор, доза независимост, смелост, самостоятелност, самочувствие. И изобщо темата кога жената да роди започва да се гледа по различен начин (до днешната негативно деформирана представа изобщо да не се ражда, което обаче е друга тема).

И третата особеност

“Аз сякаш живеех вътре в собствената си путка”

Това е една от фразите, които почувствах изключително близка 🙂

Женската вагина не е просто орган – въпреки че и само като орган е повече от изключителна. Путката е като отвор към друг свят, тя може да пренася в различни пространства и дарява жената с уникални усещания. И не на последно място – тя е власт.

Изразът показва една открита, откровена и смела позиция на жена, която не се страхува да говори за путката си без свян и срам – във време, в което това е било нетипично и скандално.

Но именно “живеенето в путката” – колкото и дръзко и интересно да звучи, и да е осъзнато от героинята, е нейната голяма сложна вътрешна драма. Защото 

“големият проблем беше как да съвместим феминизма си с неутолимия глад за мъжки тела”

Какво се получава? 

Една жена иска независимост от мъжа, самостоятелност, иска да счупи оковите на клишетата, които властват толкова години. Става дума за всички натрупани предразсъдъци за женското същество за неговата слабост, подчиненост, второстепенност. Моето лично мнение обаче е, че това също е клише. И винаги е било, не само от днешна гледна точка. Защото жената – поради изконната й същност – няма как да бъде слаба, още по-малко непълноценна или “второстепенна” (изобщо темата кой е “по-” и “най-” смятам за безпрецедентно глупава в този аспект). 

Паралелно с желанието за независимост обаче има и абсолютна зависимост към мъжа, към мъжките белези, към мъжкото тяло. Как да съществуват заедно желанието да се докажеш като сила и желанието да се покориш? Когато е налице борба между тези два аспекта, няма как да не следват вътрешни конфликти и непримиримост.

Способността на жената да създава живот, силната интуиция и особеният усет я правят уникална – всичко друго са подробности, изкривени културни напластявания, криви ментални идеи. 

Четейки терзанията на героинята на Ерика Джонг, изпитах разбиране, съчувствие и тъга, усещах драмите в душата на Айзидора, нейната неудовлетвореност, потиснатост и направо яд. Тя се блъска в грешните стереотипи на времето, в което живее, вътрешно чувствайки, че са стереотипи, но и без да може да ги надскочи. 

“Готова бях да стана сервилна, преситена, захаринено сладка: сиреч, целия вързоп лъжи, който – откак свят светува – минава за женственост”

Колко проницателност има в тази фраза!

Разбира се, че идеята за женственосттта не е само външната “захарна” страна, нито е само във видимото! Всеки знае, че женскостта* може да е “мила и добра”, но може да бъде зловеща, жестока и безмилостна…

Мисля, че има три категории жени (образно казано, разбира се) в посока на тези размисли:

• примирени – тези, които усещат истината дълбоко в себе си, но нямат възможност, сили, желание да мислят над нея;
• бунтуващи се – тези, които бурно се противопоставят на клишетата и залитат в крайности;
• жени “над” това – тези, които знаят истината, гледат на всичко с разбиране, усмивка и майчина топлина. Те са в хармония със себе си и света, постигнали са вътрешен баланс.

Нежеланието за дете на Айзидора е симптом, а писането на книга е устремът на духа, участващ в бунта срещу нормите в обществото. 

Заедно с драматичните прояви обаче има твърде свежи моменти и забавни фрази, които показват разкрепостена личност, свободно плуваща в света на сексуалните приключения. Например:

“в крайна сметка бях начукала достатъчно типове, за да знам, че един кур не е чак толкова по-различен от следващия”

или

“съвет към развратните съпруги: винаги обвинявай мъжа си първа”

Неизменно динамичен персонаж като Айзидора трябва да направи нещо различно, нещо лудо. Дълго разкъсвана от противоречия, лутане и колебания между двама мъже, тя трябва да направи избор. Налага се да вземе решение с кого да продължи пътя си и да избере сигурното, но скучно и тъжно пространство на съществуване (съпругът) или неизвестното, несигурно, но вълнуващо и цветно (нов мъж-тръпка). Тя предпочита второто. 

Слага се началото на пътуване, нощуване по мотели и живот за мига. Мислите за бъдещето са забранени. Алкохол до забрава – за да забравят отчаянието си. Както в самолет се напиваш, за да преодолееш

“страха си от летене”

(тук мога да добавя и известната фраза: “Никой не е атеист по време на полет в буря”)

Да опитваш да забравиш отчаянието си е знак, че дълбоко в себе си го чувстваш болезнено. Айзидора осъзнава собствената си безнадеждност и безсилие и затова намира успокоение в живот без цел, без смисъл, без задълбочаване. Безцелното скитане, чукане и липсата на планове са онази необходима на героинята посока (всъщност безпосочност), която дава простор и  временен мир на душата й, без да решава вътрешните й драми. Това е състояние на опиянение и повърхностност, в което се носиш по течението в унес, без да се вълнуваш от сложностите в живота. Новият й любим не й предоставя никакво успокоение, защото тя самата не е способна на това. Той е такъв, какъвто тя го желае, затова го избира в абсолютно съвпадение на собствения й ритъм. Тя предпочита безсмислието, фалшивата лекота и безгрижие пред сериозното, трудното, дълбочинното. С  други думи, Айзидора следва избора си в хаотична сплав на обърканост и епизодични просветления. 

Но нима всички ние не сме често объркани?

Нима не правим шантави избори?

Лудориите са присъщи на отличаващите се хора

“Изключителните хора често са наричани луди от обикновения свят”

и

“всеки е малко по-луд като надникнеш в главата му… въпрос на степен”

Сред много добрите размисли в книгата, които усетих близки до собствените си усещания, са тези за езика, за силата на думите и тяхната магия. Айзидора казва, че

“Езикът, поради самата си същност, подрежда нещата, а животът в действителност е изграден от безпорядък”

Стара истина. Библията също изгражда ред от хаоса (няма да залитам в тези хоризонти).

Влиянието на думите за мен винаги е било изключително силно – през целия ми живот. Просто Словото е наистина магия и има мощна енергия. Ерика Джонг го описва страхотно:

“Винаги съм ценяла високо думите и често съм правила грешката да вярвам далеч повече на словото, отколкото на действието. Сърцето ми (и путката ми) могат да бъдат отдадени срещу съдържателна фраза, добър стих, чист куплет или зашеметяваща поетическа фигура”

Впрочем, в романа съвсем няма много еротични сцени. Или поне не толкова, колкото ми се искаше да усетя. Мисля, че авторката обича да пише за секс, но иска да пише и за много други неща в същото време. И се получава вълнуващ микс от приказки за чукане и за човешки драми, за жените и мъжете, за култура и литература, за книги и вярвания, за нормални семейства и психоаналитици, за сигурност и безцелно скитане…

Като цяло “Страх от летене” е интересна книга с много проницателни анализи, драматични моменти и забавни, свежи, директни изразни средства. 

И… имам въпроси към Ерика Джонг, които бих й задала лично 🙂

 * женскост – това е мое лично понятие, с което свързвам представите ми за жената и нейната женственост, във всевъзможни аспекти.

---

Този текст е сътворен от Ема Томова и си има авторски права. Моля, уважавайте това 🙂

Снимки: Интернет