– Оближи ме, моля те…

– Къде?

– По зърната, по клитора, по дупето…

– Много ли искаш?

– Много!

Тя изстена, затвори очи и се облегна на стола си.

Остави телефона настрани, защото силата на представата как той засмуква зърната й замая съзнанието й, а шефът й стоеше точно срещу нея, вероятно готвейки се да й връчи поредния доклад.

Той усети почти болка в гащите си, защото така искаше да я облизва, целува и смуче…

Пишеха си от шест месеца.

Активно, нежно, перверзно писане.

Писане с желание, с душа, с огън.

Писане, което крещеше.

Размяна на живи слова със собствена вибрация, сливащи се и смесващи се, за да заживеят общ живот, на една честота, в една посока.

Тъжни, самотни, неудовлетворени сърца, мечтайки за невъзможните емоции на вечната наслада. Поне знаеха истината и трезво се вкопчваха в мига, в тук и сега, без да търсят логика и разумност.

Единственото условие беше никога да не се срещнат наистина.

Общуването им беше в нета. И само там.

И двамата приеха това условие.

И точно това им даваше усещането за пълна свобода, за отпускане, за разкриване на истината вътре в тях – без срам, рамки и клишета.

Обещаха си абсолютна и безусловна откровеност и никога да не се съобразяват как другия ще приеме нещо. Хипотетичното нагаждане спрямо вкуса и желанието на другия също беше словесно обещано.

***

И да, наистина шефът й я погледна, задържа погледа си и както беше тръгнал да й подава доклада, така изведнъж спря и каза, че друг път ще я ангажира с това.

Тя се учуди. После се смути. Дали не й личеше, че вътре в нея бушува вулканично-емоционална дейност? Мисълта за неговите меки устни, плътно залепнали в ореолата на гърдите й, после езикът му, бавно пълзящ по зърното, оставящ похотлива перлена следа от възбудата му, я беше почти обсебила.

Грабна телефона си и отиде в тоалетната. Нямаше къде другаде да се скрие, а знаеше, че той й беше писал.

Заключи се и зачете:

“Сладка моя, дива, мокра… искам те надупена пред мен, с разпиляна коса по леглото… искам да си долна, мръсна, лакома мръсница… искам да ти набутвам моркови в путето и задника, после ще ги хрупам, а ти ще ми духаш… ще духаш, докато не се изпразня в гърлото ти и ще изпиеш всичко от мен…”

Тя пипна между краката си… така влажно беше… така силно пожела твърдите моркови в цепките си. Възбудата й я понесе по своите стихийни пътеки и тя буквално чуваше хрупането на моркови. Пръстите й забързаха своето движение инстинктивно и само за миг вибрациите разтърсиха цялата й същност – мократа й роза сладко трептеше в унисон с “хруп-хруп-хруп” – така ясно съзнанието й поемаше и изживяваше всичко, написано от него.

Когато успокои дишането си и се върна на работното си място, се замисли. Що за идея?! Моркови?! Никога не й беше хрумвало такова нещо, дори не предполагаше, че такива неща като едни обикновени моркови, които ядем, могат да носят толкова жестока възбуда. 

Всяко нещо – дори най-обичайният предмет – може да бъде инструмент за удоволствие, щом полети в орбитата на някой перверзен мозък. Възбудата, от която обезумяваме, беше онова лудо взривяване, за което всеки мечтае дълбоко в себе си. 

Тя копнееше неистово и горещо. Идеята, че никога няма да се срещне с него, да го види в ясните му реални очертания, да го помирише и усети, допълнително разпалваха въглените на страстта и тя жадуваше ден след ден, сънуваше бясно чукане, будеше се мокра нощем, мастурбираше като луда…

Трябваха й поне 20 минути да се съвземе и адаптира.

Но знаеше и че когато се поуспокои и започне служебните си ангажименти, няма да му пише по същия начин както, когато е в магията на възбудата.

Затова стана и излезе на терасата.

Сърцето й биеше бясно – държеше се смахнато, нетипично, почувства очите на шефа й по гърба си.

Но това не я спря. 

Сега изживяваше тази страст! Сега имаше това, за което фантазираше от години!

Облегна се на терасата и пръстите й трескаво започнаха да се движат по телефона:

“Мили мой, ще ти духам и ще изпия спермата ти, докато ядеш този голям морков… искам го голям, нали знаеш – да ми го напъхаш в путката и да усетя как разпъваш ануса ми… толкова е тесен, почти девствен, но на теб ще позволя да го оскверниш. Защото с теб се чувствам така долнопробно и мръсно, приличам на курва, която се съблича и разкрачва, за да я шибат зверски така, както никога досега… караш ме да бъда мръсница – чувство, непознато досега за мен, години потискано и тъпкано в главата ми… но край – с теб съм курва, която мечтае за перверзии… искам да ме вържеш здраво и да ме покапеш с восък… където и колкото искаш… “

Тя спря и вдигна очи. Написа всичко това на един дъх. Не подозираше, че иска да я връзват и да капят восък по кожата й… беше гледала това в един филм преди години и й стана много интересно, но нямаше как да й се случи, защото съпружеският интимен живот беше достатъчно скучен и еднообразен.

И ето, един мъж – непознат, но близък – отключи в нея нещо спотаено, нещо, което неминуемо водеше след себе си други неща.

Когато се успокои тя почувства, че е щастлива.

За първи път щастлива от толкова време…

И спокойна. Макар това спокойствие да раждаше и любопитство. От една страна спокойна, че каквото и да сподели, дори най-долната извратена идея, никога нямаше да се разбере, че произлиза от нея.

От друга страна, споделянето на мръсни фантазии неизменно тласкаше към желанието за близост и реално чувство, за истинско трепящо и живо изживяване на копнежи, от които явно се изчервяваш, но тайно трептиш да ги усетиш…

Тя се върна на работното си място с намерението да свърши сериозно всичките си задачи до края на деня.

Но вътрешно пламтеше в очакване на следващото му писмо…

Очаквайте продължение.

---

Този текст е сътворен от Ема Томова и си има авторски права. Моля, уважавайте това 🙂

Снимки: Интернет