Пипаха ме.

Много пръсти по тялото ми. Всяко движение, всяко докосване, незнайно от кого, неясно от каква посока, нито кога, ми действаше като ток. Интензивно силно, нищо общо със ситуация, в която гледаш. Не знаех какво ще ми направят в момента, нито в следващия миг. Бях безсилна, уязвима и зависима.

Отдадена.

Просто дишах тежко и очаквах, вибрираща от вълнение, а те ме опипваха. Някой засмука зърното ми – цялата се втвърдих и изстенах… после и другото – направо ми се стегна матката. Усилвах стенанията, смучеха зърната ми и мачкаха задника ми. Подръпваха ме насам-натам – влудяващо! – усещането да съм желана беше в някаква върховна степен. Може би и те се отпускаха повече като не ги виждах – наистина ги чувствах по-освободени, по-хищнически настроени, без рентгеновия женски поглед. Завъртяха ме и ме бутнаха на дивана, застанах на четири крака. Някой се приближи до лицето ми и устните ми поеха един надървен член, който започна да ме чука, отзад бръкнаха в овлажнената ми цепка. Трети чифт ръце галеха циците ми, които падаха надолу в тази поза.

– Ах, как духа мръсницата… – чух над себе си.

– А ти кой си? – попитах.

Из “Перверзни игри” на Ема Томова