Това е текст, посветен на жените.

Днешните жени.

Убедена съм, че и всеки мъж ще се съгласи.

Всяка жена има нужда да бъде красива, защото женската прелест е силно въздействаща сила, която направлява живота ни в много посоки.

И всяка жена Е красива.

Дори и да не е “обществено призната” за такава, това не значи че не е в действителност, ако тя самата се мисли и усеща така, както и ако други хора я възприемат така.

Но твърде често жената не се мисли за хубава. Естетически хубава.  И сякаш много фактори помагат за това състояние…

Темата за външния вид винаги е била важна. Което е чудесно.

Но ми се струва, че напоследък се измества фокусът.

Вече не говорим толкова за поддържане, за старание да изглеждаме добре, да подчертаваме себе си и да изпъкваме чрез нашите индивидуални дадености, а по-скоро за промяна, да не кажа за (пре)моделиране.

Но – мили жени – ние не сме кукли.

Още по-малкото на конци.

(…освен ако не желаем това…)

Колко е важна красотата – като отделна и естетическа категория – е друг въпрос, както и кое възприемаме за красиво. Също така в различните времена критериите за красиво са различни. Дълбока и сложна тема, която може да се разгледа по много начини, но в този текст искам да кажа някои ужасно важни неща – задължителни за всяка жена.

Номер 1: Аз съм красива

Да, точно така!

Знам го, вярвам го, повтарям си го. Ако трябва – измислям си мантра, в която имплантирам този факт. Ако искам – създавам си собствена молитва, в която превъзнасям себе си и собствената си прелест.

Може и преди заспиване да си мисля за това колко съм готина (щом е нужно).

Номер 2: Ти си красива

Невероятна си.

Изглеждаш страхотно.

Усмихвай се по-често…

Номер 3: Тя е красива

Тя е прелест.

Сияе.

Гледайки я, виждам себе си.

Номер 4,5 и 6: Ние сме красиви, Вие сте красиви, Те са красиви

И т.н., и т.н….

***

И така: лингвистично си поиграх малко, за да покажа, че красотата живее във всяка жена, тя е буквално навсякъде. Виждам я в себе си, но я виждам и във всяка друга. Основното е да можем да я усетим в нейната специфика и разноликост, а не в някаква конкретна форма, камо ли шаблон. Хубавото е в особеното, в различното, не в еднаквото.

Нашата конкретна визия е дар, специфика, индивидуалност – тя е предимно отвътре. Но и само отвън да я разглеждаме – важат същите характеристики.

Хубостта на жената е много свързана с поддържането, още по-силно зависима от вътрешното състояние, чрез което излъчваме лъчи и не е свързана с изкуствени добавки.

Жената е красива, защото Е, по начините, по които Е.

Искам да кажа всичко това, защото ми се струва, че от известно време жените имат … нещо като криви огледала.

Все повече се идентифицират с модели – далечни модели! – и е трагично, когато нямаш нищо общо с модела. Тогава забравяш себе си и губиш себе си. Искаш нещо, което нямаш. Може би така мразиш себе си? Не се ли самонараняваш жестоко, щом копнееш да се измениш? Доколко визия и психика са тясно свързани и до каква степен ще позволим едното да влияе негативно на другото? И основният въпрос – защо точно искаш да не си себе си?!

Разликата между поддържане и промяна е огромна.

Аз лично доста поддържам себе си. Не мога да отрека, че съм имала моменти, в които ми се иска нещо различно. Ама никога коренно различно.

Когато осъзнаеш колко тъпо е това да искаш да си някой друг и колко чужд ставаш за самия себе си – толкова по-добре се чувстваш в кожата си!

И в мозъка си.

Аз имам моята коса, моята кожа, моите гърди…

Аз имам моите стрии.

Всяка от нас има нейните си особени неща, нали така!?

Понякога напълнявам, друг път отслабвам.

Мога да съм с дълги цветни нокти, мога да съм с къси и без цвят.

Мога да съм с черна коса, мога да съм с червена коса…

И не желая устните на еди-коя-си, нито нейния задник, нито нищо друго нейно!

Жени, радвайте се на това, което имате!

Подобрете го, грижете се за него и винаги го обичайте!

То си е лично ваше.

Залитането в грешни посоки, следвайки сляпо даден модел, може да те изтласка в много лоши състояния, понякога пагубни.

Ще ви разкрия една тайна.

Знаете ли коя жена е най-желана?

Тази, която съзнава, че е красива – такава, каквато е – знае го, чувства го, излъчва го, прави осезаемо невидимото.

И точно това завладява.

Останалото е маловажно.

Отделно има нещо ужасно важно, което не подлежи на логиката – това е химията между хората и няма нищо общо с красотата.

---

П.С. Този кратък текст е плод на импулс, на емоция, но с основна цел да вдъхна увереност на жените, да им дам мъничък кураж, ако е възможно, в посока как изглеждат и как се чувстват със собствената си визия…