Имах нужда постоянно да изненадвам самата себе си. Богатото ми въображение понякога ми поднасяше изненади. Хрумваха ми ненадейно, на неочаквани места – искрено ме смущаваха като по-малка и ме забавляваха по-късно.

Например: возя се в метрото, пълно е, има доста мъже. В мозъка ми нахлува идеята как те се приближават, вдигат ме от мястото ми, започват да ме пипат, притискат, мачкат, разсъбличат. Атакувана съм от всички страни – дори губя представа за посоките и лицата. Просто има ръце, пръсти, езици, устни, миризми…

Често фантазирам така – с неясни очертания, без конкретика, само чувствам гъсто сплъстен букет емоции, отключващи перверзията ми. Толкова ме възбуждат мъжагите в метрото, че губя нормалността си и се отдавам, а те ми връзват ръцете на лостовете. Увисвам. Започват да ме опипват и да проникват един по един, после и по повече от един едновременно… Всичко се превръща в една обща похотлива сплав, замирисва на влажни органи, хората по седалките гледат като разгонени животни…

Случва се и когато съм на интервю за работа.

За миг ми хрумва как мъжът, който ми задава въпроси, ме кара да се нагъзя на бюрото му и започва да изследва задника ми, после бавно плъзва пръст в подмокрената ми цепка, но рязко ми казва да седна прилично и продължава да ме разпитва професионални неща.

Представях си подобни щуротии и докато бях студентка – особено с един професор. Просто самата академична обстановка ме провокираше мислено да се държа противно на обичайното. Явно в мен имаше някаква потребност да разбивам на парчета типичните ситуации, хора и места, да тествам как се чувствам.

Винаги се възбуждах.

Искаше ми се по време на изпит професорът да мине зад мен и да започне да гали косата ми. Първо да е нежен, после да стане груб и да ми говори като на глупачка, неподготвена за изпит. И за наказание да ме изчука на задна на бюрото, но задължително да ми запуши устата.

Понякога, по време на лекции, слушаща плътен мъжки глас, леещ високо интелектуални слова, се подмокрях. Фантазирах какво ли не – от отвеждането ми извън аудиторията, заключването ми в личния кабинет на професора и похотливите игри с него до всеобщо чукане по скамейките на Софийския. Кой когото хване, после размяна; докато загубим представа кой къде е, с кого и какво прави.

След като гащичките ми ставаха влажни, аз изпитвах нужда да се облекча. Не помня кога за първи път ми хрумна, но щом веднъж го направих, после стана редовно.

Отивахме с колежките в женската тоалетна и когато дойдеше моят ред, се изпишквах, но не спирах с това, ами започвах да търкам клиторчето си – много бързо и в ритъма, който добре си знаех. Свършвах за нула време, а отвътре щях да се пръсна, защото трябваше да съм така тиха, че дори звук да не чуят. От друга страна, силно ми действаше да чувам женското чуруликане по обичайни теми като нови сандалки. Фактът, че те не подозираха какво правя, ми влияеше допълнително.

Фантазирах и в посока шефовете си. Нямам против да съм секретарката, която тайно чукат.

Мечтаех си как съм любимката на шефа, негова слабост и сила…

Из „Перверзни игри“ на Ема Томова

---

Този текст е сътворен от Ема Томова и си има авторски права. Моля, уважавайте това 🙂

Снимки: Интернет