(размисли за филма Bitter Moon на Роман Полански)

“Горчива луна” е интересен, различен и провокативен филм, който показва пикантните перверзни пътечки на двама влюбени. Докосваме се някак естествено до природата на човешкото същество, способна на висоти и низости едновременно.

Един мъж (Оскар) разказва странната си история на друг мъж по време на пътуване с кораб, като разбива представите в съзнанието му и разширява ограничения му хоризонт.

Филмът е супер динамичен откъм действия и обрати – най-вече в емоционалния и сексуалния свят на персонажите.

Първоначално виждаме обичайна сюжетна линия – Той се влюбва, Тя се влюбва, Те са влюбени и изживяват страхотни, сладки и бурни моменти. Наблюдаваме тотално покорен мъж в краката на своята богиня – жена, съчетаваща детинска наивност и порочност, дете-жена-сесуален хищник, която има

чиста дискретна малка цепка, но и месоядно цвете.

Имаме любов – такава, каквато душата иска.

Но не това е любопитното.

То идва после.

Полански брилянтно показва криволичещите пътеки на страстта между двама души в момента, в който приближават апогея – границата, критичната точка на отношенията, когато всичко прилича на лед, пропукващ се под краката ти.

Любовниците трябва да спрат, когато тяхната страст е на върха… да не чакат неизбежния упадък.

Двойката вътрешно чувства неизбежната истина, че любовта е като дъвка – първо сладка, пристрастяваща, на която не можеш да се наситиш и лакомо дъвчеш-дъвчеш-дъвчеш…постепенно обаче позагубва сладостта си… докато не се превърне в безвкусна лепкава субстанция, дъвкана без желание, по инерция, по навик… И ето я именно критичната точка! “Точно тук и точно сега” трябва да направиш нещо!

И Мими прави това “нещо” – изпикава се върху телевизора.

Писингът на похотливата Мими има невероятен ефект в съзнанието на Оскар – мозъкът му е мощно раздрусан. Той поема златната струя, изпитва най-силния оргазъм в живота си и сравнява това събитие с кръщение – символ на метаморфозата вътре в него, отключила нови хоризонти, всичките подчинени на обожаването на любимата. И тук няма цинизъм, защото

Нищо не може да бъде цинично в такава любов…
всичко е съкровено.

Това събитие в сексуалния им живот, заедно с инстинктивното знание и предусещането за посоката надолу в отношенията им, поставя връзката между тях на различна плоскост и ги тласка в полето на експериментите, където всичко е ново, интересно, вълнуващо. И двамата са освободени и действат смело, със замах, без срам. Хареса ми как са отворени към всяка лудория – пишкането върху телевизора… героинята се полива с прясно мляко по шията и гърдите, той се възбужда… тя го връзва и хваща камшика – той се хвърля със страст в емоцията и я изживява…

Поведението им отрича табутата и те непрекъснато преминават границите си – от една страна собствените, вътрешните, а от друга – на другия (от трета страна – на слушащия историята и неговата съпруга). И тези предизвикателства са показани и изиграни доста добре – грабват гледащия.

Но каквито и щуротии да правят, през каквито и перверзии да преминават – филмът показва разпадането на връзката и невъзможността да се преодолее нейната неизбежна смърт – омръзването, скуката, апатията. Едно и също не може да ни взривява емоциите постоянно. Всичко създадено винаги води до край. Ние се раждаме в нов живот, неизменно обвързани и със своя край. Осъзнаването на тази истина би спестила безкрайно много мъки по света.

Двамата установяват разпадането на любовта им с различни дози драматизъм. Но ако мъжът е по-трезв и иска да прекрати отношенията, да сложи точка, жената изпада в ужас, истерично се вкопчва в него и не желае да постави край.

Ситуацията показва и друго, според мен – отвъд секса и шантавите опити да опиташ какво ли не. Двойката във филма просто няма нищо друго, освен секса, което да я сплоти. Темата за децата е унищожена от Оскар – с аборта, на който принуждава любимата си, той категорично затваря тази врата. Двойката няма общи занимания, общ бизнес или каквато и да било съвместна дейност (очевидно за него няма възможности извън секса). Нямат висша ценност, идея, модел, към която да се стремят и около която да гравитират. Те са двама влюбени, които се чукат като животни, поръсват с куп пикантни подправки интимния си живот, докато не се изхабяват и рухват уморени и апатични.

Мъжът отрича скучното обичайно протичане на една връзка, рязко обръща гръб на любимата си и бясно се хвърля в приключения. Типично – мъж, скъсал с моногамен период, налитащ като разгонен на всички посоки. Жената може да има абсолютно същия нагон и поведение, но в случая не е така – вътрешните им състояния се разминават и контрастират. И тя рухва – психически, емоционално и физически. Позволява всевъзможни обиди, унижения и отвратително отношение от негова страна в опит да са отново заедно. Филмът ни показва как в един мъж може да се отключи желание да се подчинява на жена, а след това желание да бъде садист към същата жена. Обожествяваната богиня става низвергната и стъпкана в калта.

Обаче познатото “заедно” е вече невъзможно и това е твърде болезнено осъзнаване – да проумееш, че вече нищо не е същото, не е такова, каквото го обичаш и от каквото се нуждаеш.

Но ако зрителят решава, че ситуацията е тъжна и жалка за нея – може да си припомни една истина, стара като света – че женското създание е добро и милосърдно, но може да бъде и зло, жестоко и отмъстително.

И така… сладката Мими прави съпруга си инвалид. Буквално. Злокобно и собственоръчно. Постига своето – той вече е изцяло неин и завинаги. Може би това е отмъщение за аборта, който я осакатява…

Оскар понася случващото се мъчително, но без излишен драматизъм, някак приема нещата. В интерес на истината той е жесток към Мими само поради факта, че тя не приема реалността и желае нещо, което вече не съществува, иска да залепи чаша, която е непоправимо счупена. В този смисъл в героинята виждаме истински свирепа жена, готова на всичко за отмъщение, реванш и да получи своето.

И го получава, разбира се.

И от този момент животът им свършва, макар и не буквално.

Сватбата им символизира постигнато равновесие – кръгът се затваря за тях.  Двамата са отново заедно, макар взаимно осакатили се. Безвъзвратно. И точно осакатени те са си по-скъпоценни един на друг в абсолютната зависимост помежду си.

Финалът на филма е колкото изненадващ, толкова и очакван. Или може би – и двете. На преден план изпъква най-неизпъкващата за сюжета фигура досега – съпругата на слушащия историята. Тя вижда мъжа си, омагьосан от провокативната Мими, разчупил клишето в себе си, жаден за различни удоволствия. Съпругата спъва предстоящата изневяра с Мими, за да отмъсти и изневери самата тя със същата тази Мими. Двете дами прекарват страстна нощ заедно и докато спят голи, Оскар застрелва Мими, а после и себе си.

И именно това е очаквано – винаги най-силните страсти завършват трагично. Такава е сърцевината им. И

Всички отношения, независимо колко са хармонични, съдържат семе фарс или трагедия.

Трагичният край на двойката действа съживяващо и очистително на другата двойка – слушателите, въвлечени в историята. Защото Луната за едни може да е красива, но за други – горчива…

---

Този текст е сътворен от Ема Томова и си има авторски права. Моля, уважавайте това 🙂

Снимки: Интернет