Тя знаеше, че не е редно точно такива фантазии да са в главата й. Това беше драматичното. И може би дори невротично.

Опитваше се да ги прогони.

Но опитите и бяха не само безуспешни, а напротив – нахлуваха в нея чрез още по-диви сънища, които тя опитваше да тълкува със зачервени бузи и учестен пулс.

Ева се разкъсваше от две противоположни чувства, които опъваха до крайност нервната й система и тя се мяташе като риба на сухо месеци наред без да съумее да намери нито покой, нито баланс, нито пък смееше да предприеме реални крачки към това, което я взривяваше отвътре.

Нека разширим малко картината – Ева беше много уважавана, ухажвана и прелестна дама, журналистка, която от репортер стана собственик на сайтове, магазини и ресторант. Естествено, благодарение на купищата мъже, с които се чукаше във времето и които я обогатиха и изхабиха едновременно. Имаше три драматични развода и три деца.

За своите 45 години Ева изглеждаше страхотно добре. Беше истинска курва. От амбициозно и палаво момиче с годините се беше превърнала в извратена жена, която се наслаждаваше на все по-откачени неща. Проблемът беше, че го осъзнаваше.

Нещо много дълбоко вътре в нея я тревожеше и дразнеше – така както трънче дразни кожата ни и ние не мирясваме, докато не го извадим. Още по-сложното беше, че тя разбираше – като с последни капчици разсъдък на човек, който полудява – че ако премине и тази граница, това ще бъде своеобразен край за нея – смърт за последните зрънца нормалност и адекватност, които й бяха останали.

Ева беше покварена, но някога тя беше коренно различна.

Израснала в бедност и нищета, в лишения и къртовски труд, тя имаше много трудно детство. И нито една кукла.

Когато Ева затъваше в тези спомени, сълзите рукваха и се търкаляха по бузите й. Затова умишлено избягваше да мисли за тези неща. Но колкото й тежки спомени да бяха това, толкова и знаеше, че именно трудният й живот я беше превърнал в успешна личност.

Разнообразните, луди и неочаквани стъпки в живота й, бяха именно защото до 20-та си годишнина тя нищичко не беше изживяла. А отприщването, съчетано с жаждата, могат да бъдат опасна комбинация.

Основното беше, че многото и разнообразни неща, които беше опитвала, я похабиха емоционално и тя почти спря да се радва и да изпитва удоволствие – освен от напълно странни щуротии, които често реализираше така спонтанно, че сама изненадваше себе си.

Така смяташе и за новото си хрумване – че я връхлетява неочаквано и изведнъж, докато гледаше силно сексапилния млад мъж на име Вал, когото беше назначила за спортен редактор преди 9 месеца. Но това, че го гледаше, не значеше, че той е причината за родилата се в нея фантазия. Нито значеше, че идеята наистина беше спонтанна – не, в този случай имаше наслагване, постепенност и своеобразно надграждане. По-късно, анализирайки себе си, Ева разбра, че спонтанното е прикритие на дълго живяло в нея желание. Страшно интересно желание.

Колкото и да беше симпатичен Вал, тя не му обръщаше особено внимание като мъж, докато случайно не видя приятелката му – невинно младо момиче на почти 17 години, което чинно го чакаше след работа почти всеки ден. Казваше се Лили.

Ева беше впечатлена от плахото излъчване, кукленски ококорените очи – непознаващи света, любопитни, очи, които тепърва щяха да страдат, да се разочароват и да попиват мъка. На фона на силно гримираните, отракани и нахални девойки, които масово заливаха всяко училище, МОЛ и кафене, това девойче не просто изпъкваше, а изглеждаше като полъх от миналото, чист, мил и свиден.

Ева имаше способността да вижда нещата през много пластове и почувства момичето по много особен начин. Ударът дойде, когато една идея, като страховита снимка, която те стряска изведнъж, проряза съзнанието й. Представи си как бурно чукат това нежно създание. Тази мисъл така силно я възбуди, че гащичките й се подмокриха. Веднага след това изпита ужасен срам и неудобство.

Но това бе само началото.

Тя започна да мисли, да фантазира и да мастурбира всяка вечер с картини, които приличаха на безпорядно разпилени парчета от пъзел, но неизменно свързани с момичето и приятеля й. И всяко парченце напомняше взрив вътре в нея и отекваше в силните пулсации на оргазмите й. Ева си представяше толкова различни и перверзни неща… виждаше Лили нежно възбудена, с червени бузки, отворени устни, през които диханието й излизаше на бели облачета… с разпиляната й мека лешникова коса по леглото…. с твърди зърна на добре оформените млади гърди… с космите по пубиса и срамните устни, миризмата от мишниците й, с листенцата на невинната й путка…като светкавици блестяха странни гледки на Лили, вързана с вериги и плачеща, Лили с две плитки, ближеща близалка и нечий здрав хуй, Лили, която пикае върху старец, Лили, шибана с камшик….. Особено влудяващо беше чувството й, когато Вал – твърд и вече безсилен от възбуда, с луд поглед и влюбено дишане – се приближаваше плавно и страстно към девствената цепка, за да я опорочи и ощастливи за пръв път и завинаги.

В този миг Ева просто избухваше. Би дала всичко, за да изживее това. Завиждаше на Лили – без злоба и грубост, а с някаква особена завист, съчетаваща носталгична нежност и умерена яд.

Естествено, че не беше възможно да изживее и точно затова в съзнанието й се зароди шантавата идея поне да може да гледа.

Защо не? Защо дори да не плати на Вал една добра сума, за да ги гледа – в първия им сексуален танц?

Така извратено бе това!

И извратеното беше, не че иска да гледа как двойка прави секс, а в това, че искаше да присъства, наблюдава и усети как приключва една девственост, как се слага край и се поставя начало или се поставя начало и се слага край.

Нямаше представа как един млад мъж би реагирал на това. За Лили дори не смееше и да помисли.

Ева бе съгласна и на дупка в стената, от която да наблюдава и да запали бурния си мозък, като опустоши путката си от оргазми в същото време, попивайки сцените на акта.

Тези мисли обикновено я обхващаха вечер, след няколко чаши алкохол. Но колкото и да бе порочна, сутрин изпитваше срам от себе си и категорично отказваше да разсъждава по въпроса и си самозабраняваше изобщо тази тема.

До следващата вечер или до следващата среща с Лили, която дори започна да идва в офиса и да чака гаджето си.

Виждайки я лично, очи в очи, Ева я поздравяваше и канеше, предразполагаше я да се чувства удобно, а Лили страхотно се смущаваше.

Колко очарователно създание!

Колкото повече Ева се убеждаваше, че Лили наистина е наивна, невинна и неопетнена, толкова повече дълбоко в себе си желаеше да изживее намисленото и фантазираното. От една страна се умиляваше и прекланяше пред чистотата, но от друга страна искаше да я види унищожена, стъпкана, трансформирана. Искаше да види и поеме в себе си енергията на първото проникване, на първия усет на стопяването на сексуалната девственост, на първото чувство, осезавано от навлизането на мъжкото в женското. Съблазняваше я емоцията на първото вагинално разтягане, на потъването на члена до дъно, на скъсването на химената, заедно с илюзиите, на потеклите лепкави топли капки кръв, които да обхванат пулсиращия кур… на първата сперма, даряваща първи шанс за живот, сливаща се с жадната за нея утроба…. Първото винаги е единствено и неповторимо, неизбежно и незабравимо… Ева искаше да вижда, усеща, вдишва, мирише това!  Копнееше да усети този уникален трепет и знаеше, че ще го запечати завинаги. Имаше някаква необяснима вътрешна необходимост от това, която растеше с обезпокоителни размери, но не и рационално обяснение. Това приличаше на зараза.

Беше странно и изненадващо, но Ева също се смущаваше от Лили – но само заради контекста, случващ се в нейната глава. Иначе тя имаше всички основания да се държи покровителствено и със самочувствие с младите. Още повече, че се срещаше с тях, защото често я канеха да бъде лектор на различни събития, на които да дава ценни съвети от богатия си опит.

Но… в случая всичко беше различно – изумително, неочаквано и лудо различно!

Ева беше объркана.

Истински объркана.

Този разказ ще има продължение само ако Вие – Читателите – пожелаете 🙂

---

Този текст е сътворен от Ема Томова и си има авторски права. Моля, уважавайте това 🙂

Снимки: Интернет