Онова докосване до тънките струни на душата… онова въздействие, което те кара да вибрираш на различно ниво… онова пренасяне, което ти се случва вълшебно и отлиташ другаде… Не говоря за секс и оргазми, а за  музика. Изненадах ли ви? 🙂

Защото пренасянето става с изкуството – когато потънеш в него и се оставиш на въздействието му.

Да, изкуството има многообразни форми, но искам да ви споделя моето отношение към един разкошен музикант, чиято музика ме грабна и завладя от първия миг, в който се докосна до ушите, емоциите и съзнанието ми.

Това е Тристан Казара, известен като The Avener – французин, зодия водолей, скоро ще стане на 32 (на 23-ти януари).

През 2014 г. неговата интерпретация (rework) “Fade out line” на „The Fade Out Line“, песен от Phoebe Killdeer & The Short Straws, излязла няколко години по-рано, става абсолютен хит в Германия, Австрия, Испания, а е в топ 10 класациите в Австралия, Франция, Белгия, Дания, Италия, Швейцария… Звученето наистина е прекрасно, ритъмът отпуска, усмихва, завладява. Това парче отключи интереса ми към творчеството на The Avener. Започнах да се интересувам повече и изслушах всичко, което намерих.

Особено ме плени “Lonely boy” – слушах я почти непрекъснато:

След това буквално се вманиачих по „To Let Myself Go“:

Естествено, няма да изреждам цялото творчество на Тристан Казара – всеки може да го чуе. Повече ме вълнува таланта му, начините, по които твори и се изразява, вплетени в музиката, а музиката е безценен дар. Светът без творчество би бил сив, пуст, беден…

Пиша за The Avener, защото музиката, която прави, ме докосва и ми влияе. И това се случва по много специален начин. Прекрасен начин. Слушайки творбите му, се пренасям и изпитвам множество емоции накуп – отлитане, щастие, енергия, спокойствие, радост, тъга, носталгия… Като да се връщаш в скъп спомен – хем ти е мило и хубаво, хем ти е тъжно, че е отминало и не може да се върне, но и си щастлив, че е било…

Творчеството на The Avener е многопластово и не може да се фиксира в един стил, по-скоро преминава границите, прави сливане и смесване на различни стилове и техните нюанси. Всеки стил носи различна емоция и е страхотно това да се предава чрез изкуството. Музиката на Тристан миксира блус, джаз, фолк, фънк, хаус, поп, електронни инструменти… Усеща се, че той има богата музикална култура, силен усет, а и от малък обича пианото. Фактът, че работи със стари песни ме навява над мисълта, че е личност с дълбока сетивност и душевност, че е способен на уважение към вече сътвореното преди него и че умее да го ползва интелигентно, създавайки нещо ново и различно на базата на старото. Впрочем, така се осъществява напредък във всички сфери от живота. Това е развитие.

Тристан Казара сътворява музика с особена изтънченост, ясно доловима деликатност, което създава негов собствен уникален стил. А всички знаем, че това е най-сложното и най-великото постижение – да успееш да бъдеш уникален по свой си начин. Факт е, че когато чуя музиката му – аз просто знам, че е негова. И това е най-ценното!

И тази музика нежно докосва сърцето ми и аз искам да слушам още и още и пак и пак…

Този текст е сътворен от Ема Томова и си има авторски права. Моля, уважавайте това 🙂

Снимки: Интернет