Отношенията между нас са нещо толкова пъстро, разнообразно и сложно, в същото време са неизбежност. По презумпция вътрешната ни многопластовост създава положението “никога нищо не е еднозначно” и често “всичко е относително”.

Но това не пречи да умуваме, да опитваме да разгадаваме собствената си същност и поведение, както и на другите. Когато човек мисли задълбочено над нещо, той може да получи отговори.

Човешките връзки са на много нива – семейни, роднински, приятелски, професионални, любовни, сексуални… Имам афинитет към последното, но това не пречи да опитвам да мисля върху всичко.

Особено важен аспект по темата са маските.

Изследванията на Юнг за маските (от лат. persona) прекрасно илюстрират нашата способност за адаптиране, поемане на различни роли и социални игри. Маската е необходимост.

Естествено, тя не показва истинския ни Аз – може да го побира в себе си, но не е задължително.

Признавам си, че обожавам маските – в тяхното преносно значение, защото те по начало носят закодирана символичност и асоциации. Дори и в буквален план не може да се избяга от символичните препратки и връзки – ако си сложим маска (на бал, в сексуална игра), то всичко става напълно различно и никога не може да е елементарно и еднозначно.

Темата за маските някак ме насочва към темата за истината и необяснимият копнеж на човека да повтаря да изтъква “колко много цени истината, как я търси и очаква и как – това е направо задължително! – мрази да го лъжат”. И както “мрази да го лъжат”, така лъже, че мрази да го лъжат и често лъже. И още как!

(Аз лично интелигентно си замълчавам при подобни заявки. Най-малкото трябва да се внимава какво се заявява, а и знам, че в живота всичко е възможно.)

Човешките връзки са като много възелчета и се заплитат, преплитат и отплитат във всевъзможни конфигурации.

Слагам началото на това и се надявам да се получат интересни плетеници 🙂

---

Този текст е сътворен от Ема Томова и си има авторски права. Моля, уважавайте това 🙂

 Снимки: Интернет