Пролетта е приказно красивото време на промяната. Всичко се обновява и съживява – тъмното става светло, зараждат се наново цветовете, пъпките, живота… природата е готова за нов кръг приключения, съзряла да изживее себе си пак, но и по-различен начин. Цикличността е еднаквост и многообразие, живот и смърт, начало и край – в една безбрежно извиваща се спирала.

В ден, гален от слънчевите лъчи, обагрен с живост и чудни аромати, озвучен от птичи песни и тихите звуци на водата, облечена в бяла рокля, пристъпвах като самодива. Събух обувки, свалих си роклята, бельо нямах, легнах в меката трева, а коса разпилях по земята. Земята е майка на всички нас и да ни прегръща е неизбежност. Така уютно е в нея!

Слънцето ме целуваше настойчиво и безсрамно – особено горещо нагряваше зоната между бедрата ми, която открито бях разтворила. Ако представите ми за Рай трябваше да имат реалистичност, то това бяха райски мигове.

Замирах от тези ми усещания, чувствах се слята с Космоса.

От време на време се подпирах на лакти и гледах водата пред мен. Водата е живот – моя слабост, обожавана от мен – да я съзерцавам, да ме облива, да потъвам в нея… Виждали ли сте извираща вода? Прилича на раждане – капките пъплят по пръстта, капват, отделят се и потичат, за да продължат живота си и да дарят други животи. Неописуемо е – затихваш в преклонение и трептиш…

Езерото беше прекрасно синьо и примамваше с тишината си. Тревата меко ме докосваше навсякъде, а зеленото наоколо ме усмиряваше. Птички и буболечки издаваха всяко своите си звуци и всичко се преливаше в една жива хармонична мелодия.

Бавно станах и приближих водата. Въздухът беше като лека вибрация и нежно дразнеше кожата ми. Пристъпвах, а камъчетата ме боцкаха и гъделичката.  Докосвах водата с върха на пръстите на краката и потръпвах – настръхнах от рязката смяна на температурата. Странно, стана ми студено за малко и бързо се почувствах хубаво. Една крачка напред – глезените ми си играеха с водата, после прасците, коленете…  Спрях на границата с розата ми. В момента беше окосмена – тъмно кестеняви косъмчета, меки и леко завъртяни във форма на къдрици, като вълнички. Харесваше ми напоследък да съм космата там, някак ми е естествено и по-еротично едновременно. Малко движение и намокрих срамните си устни – потрепвах и се развълнувах. Облях с водата постепенно коремчето, след това гърдите. Зърната ми щръкнаха от самото начало, а когато се гмурнах, забравих за всичко друго. Сякаш се завръщах някъде – усещането за дом, за “вкъщи”, за най-милото лично пространство. В същото време се усещах волна като птица (или волна като риба?) – все едно ми се проясни в съзнанието  какво е свобода!

Дълго време прекарах във водата – гмурках се, плувах, пих, плясках с ръце и крака…

Изведнъж се сепнах. Чух звук, който до този момент не бях доловила.

Спрях и се заслушах. Да, определено долавях мелодия – нежна, ефирна, галеща сетивата. Гледах по посока на звука и инстинктивно се втренчих в огромното дърво на няколко метра от мястото, на което лежах. Буквално замръзнах, когато очите ми различиха образ – главата беше като преплетена в клоните, а тялото – като слято със самото дърво. Потопих рязко глава във водата, показах се пак, разтърках очи, погледнах в същата посока и категорично различих чудна мъжка фигура, силна и здрава. Музиката малко забърза темпо – той свиреше на инструмент, някакъв вид свирка вероятно, а аз слушах захласната.  Потърсих с поглед дрехите си, но ги нямаше. Мъжът се размърда и за миг ми се стори, че има рога. Вероятно от клоните. Той направи крачка напред и ясно различих силно окосмен мъж с много едро тяло и рошава черна коса. Беше гол с широк гръден кош, големи мускулести крака и ръце. Когато фокусирах поглед между краката му, видях надървен дебел полов орган – ахнах и се гмурнах бързо във водата. Сърцето ми се блъскаше в гърдите, не знаех кой беше той, какъв беше, откъде дойде. Но в същото време чувствах със сърцето си магическо привличане.

Отново се показах, но вече по-близо. Погледнах го – той също беше приближих и видях черните му очи, втренчени в мен, а крайчетата на устните му бях леко издърпани в интересна усмивка. Свирката я нямаше, чуваха се само птици и буболечки.

–  Ела – каза ми той.

Нежен, но твърд глас, магичен.

Гледах в него и чувствах с цялата си душа как ме влече и краката ми започнаха да правят крачки към него. Бавно излязох, а той ми гледаше гърдите, корема, окосмената вагина, бедрата, устните, косата… очите му бяха като иглички, които се местеха по мен. Аз също го гледах – беше наистина едър, космат, с особено дивашки вид, а членът му стърчеше. Сърцето ми биеше силно, задъхах се, възбуда ме завладя и обсеби, а той просто ме сграбчи и сляхме устни, езици и тела в един миг – миг на безвремие и отлитане другаде. Топлият му дъх се вливаше в мен, а кожата ми се търкаше в неговата – космите ме дразнеха приятно. Целуваше ме страстно и ме омагьосваше. Сложи ме на земята, разтворих бедра, той ме покри с тялото си и ме целуваше по шията. Тежеше ми, но тази тежест беше плътна наслада, засищаща, запълваща. Плътните му устни ме горяха като въгленчета, а езикът му си играеше – редуваше устни с език, целуваше ме и ме облизваше. Смучеше жадно гърдите ми, захапваше зърната ми, а аз се гърчех в стонове.

Ръмжеше.

Облиза пъпа ми – езикът му ме натискаше там, а ръцете му притиснаха бедрата ми, разтвориха ги докрай. Лакомо зарови уста в косматата ми путка, лижеше ме бурно, мляскаше и заръмжа още по-силно, а аз плувнах в сокове, стенех и цялата вибрирах. Проникваше в отвора ми с език и въртеше отвътре, а ръцете му ме разчекваха до болка. Сякаш искаше да ме изяде. Животинските му звуци ме влудиха и вътрешно треперех от желанието да ме изпълни, да ме прониже. Той внезапно се дръпна и отново ме покри като този път огромния кур опря моя вход. Прималя ми от желание, дишах тежко и стенех, а отделената мъзга му позволи да нахлуе и да ме разтвори с огромна наслада. Разширяваше ме настрани силно, а черните му очи ме изгаряха. Гледахме се втренчено, а дебелият му член ме прониза до дъно – бях пълна, стенех и му давах мои сокове, които смазваха нашите търкащи се тела. Моето женско тяло беше в едно с неговото мъжко тяло – пулсирах в усещането за сливане, сърцата ни тупкаха заедно, а диханията ни преливаха едно в друго…

Насладата ми растеше в неговия ритъм – начукваше ми го в бързо темпо, засили, докато не достигна свръхестествен дивашки ритъм, който ме прати отвъд този свят, а животинското му ръмжане и моите сластни стенания отекваха в природата. Природата, която ни даваше всичко и на която ние  отдавахме тази свръестествена страст, запалила телата и душите ни. И двамата треперехме, гледайки се в очите, пулсирахме в едно, а меката му сперма се изля в мен като жива – движенията му поспряха, но останахме слети дълго време…

Думите не идваха в устата ми – съзнанието ми беше поразено от това невероятно изживяване. Лежахме в безвремие.

Успокоен, той ме тласна към водата. Не пожела да се гмурне с мен.

Аз потънах в езерото, щастлива като никога.

Плувах и плясках, а когато погледнах към него – нямаше никого. Огледах се във всички посоки, извиках силно “Хей, къде си? – но не получих отговор. Видях бялата си рокля на мястото, на което я бях оставила.

Изумена, излязох от водата. Търсех го. От него нямаше и следа. Само тревата, в която ме облада беше смачкана….

Този текст е сътворен от Ема Томова и си има авторски права. Моля, уважавайте това 🙂

Снимки: Интернет