Макс беше висок, силен, силно перверзен. Студен като излъчване, приказлив само с когото иска – а такива хора имаше малко около него. Много трудно се отпускаше и допускаше близост.

Бившата му приятелка му кръшкаше постоянно, но го правеше по онзи грозен, елементарен и глупав до нелепост начин, че да го наранява директно, че даже и публично. Но унижението си беше за нейна сметка, защото той беше оценяван от близки и колеги, докато тя печелеше отвращение. С нея нещата бяха скапани от години, тя го заряза и си намери нов, а той изтръпна и не можеше да чувства нищо към никоя в продължение на пет години.

И тогава се запознахме.

Призна ми, че се е влюбил в мен от пръв поглед.

Всъщност мисля, че не ставаше въпрос за влюбване, а за запълване на празнота. Когато човек изживее дълбоко драматично и емоционално ситуация от любовен характер, това може да го изтощи, да го преобърне и промени.

Така стана и с Макс. Първите години след раздялата той не търсеше нищо, не очакваше и не желаеше. Поръчваше си проститутки от време на време, но това даваше наслада и релакс на тялото му, не и вътрешно удовлетворение.

Запознахме се една вечер, в един клуб. Странно стана, защото и двамата бяхме тъжни. Заговорихме се (уж) случайно. Той ме забеляза и започна да ме наблюдава, аз също го гледах, но не беше като “любовни стрели”, напротив, усетих тъгата му, както и той моята. Разговорите ни бяха дълги, дълбоки, нестихващи… аз запълвах липсата му и му давах надежда. Той ми даваше ударна доза провокация и такава огромна тръпка, че се разтрепервах само при мисълта за него, от очакването, от прекрасното напрежение, с което ме даряваше постоянно, всеки път различно. Да – той беше твърде интересен, непоправим, неподражаем. Знаеше толкова много…. когато говореше, сякаш ме омагьосваше – гласът му, асоциациите, които ми създаваше, емоциите… слушах го като захласната и ме пренасяше в историите си, в логиката си или обратното – в ирационални полета.

Идеите му бяха винаги вълнуващи и изненадващи – понякога му хрумваха на мига, друг път ги планираше дълго. В крайна сметка, това си е талант – или го можеш, или не.

Една вечер ме взе от нас и ми каза на седна на задната седалка.

Усмихна ме и ме погъделичка отвътре – знаех, че нещо е намислил, вече го познавах достатъчно добре.

Беше ми поръчал да съм с по-къса пола, силиконови чорапки, високи токчета (обожаваше ме с високи токчета!), черна впита блузка, с голямо деколте. Държеше да съм с разпусната коса и да не слагам парфюм – обичаше моята миризма и често ме душеше. Каза ми да се нагримирам повече. Изобщо – искаше ме в целия ми “курвенски блясък”.

Естествено, че изпълних точно всичко – това ми доставяше извънредно удоволствие и тръпка.

Разположих се отзад и му казах:

– Целувам те.

Нищо не отговори, но знаех, че се усмихва. Намеквах, че го целувам само на думи, защото ме сложи отзад.

– Нарочно седиш там.

– Знам. Но защо?

– Ще ти кажа.

– Идея?

– Да…

– О, страхотна изненада!

– Не свикна ли да те изненадвам?

– По-скоро се пристрастих…

Макс се засмя, но ми каза следното:

– Слушай сега. Започвам да карам много бавно. Ще минем по някои улички. Твоята задача е да гледаш и да си харесаш мъж.

– Ха!

– Да. Когато одобриш някой – казваш, аз спирам и ти го довеждам.

Аз се смеех с тупкащо сърце.

– Когато ти го доведа, искам ти да си без гащички. Ок?

– Ох… вече съм възбудена…

– Аз ще шофирам, а той трябва да те оближе така, че да свършиш. Но само това, повече не позволявам.

– Добре.

– Искам да те слушам и да те гледам в огледалото.

– Добре.

Макс тръгна и започна да кара бавно, а аз разглеждах хората. Вече започваше да се стъмва. Имаше доста народ, пъплещ в безсмислен мравуняк. Той ме заглеждаше в огледалото и ъгълчетата на устните му бяха извити нагоре в онази перверзна негова усмивка, която обожавах и която зверски ме възбуждаше, защото знаех, че в съзнанието му се вихрят всевъзможни шантави идеи и фантазии.

– Обожавам те – казах му.

– Аз повече – отговори ми.

Когато погледнах към известна верига магазини – хоп! – сладък тип привлече вниманието ми и извиках:

– Спри. Дънки, бяла тениска и зелени кецове, вдясно.

Макс разбра, паркира след минута и излезе от колата.

Трудно ми е да уловя думи, с които да опиша какво изпитвах в тези мигове… бързо свалих дантелените си гащички, а сърцето ми щеше да литне от гърдите, трептях отвътре и жадувах да изживея следващите мигове! Дори ръцете ми затрепериха. А очите ми така блестяха, че сякаш бяха кръгчета изворна вода.

Вратите се отвориха изведнъж и много сладък млад мъж, на около 25 години, ми се усмихна и ме поздрави. Макс седна най-невъзмутимо, нагласи си огледалото така, че виждах жадните му очи и дори ми намигна.

Мръсник.

Моят любим мръсник.

Усещаше ме перфектно и задоволяваше фантазиите ми, още повече – измисляше сам фантазии, в които ме вкарваше и знаеше, че ще ми харесат…

– Знаеш ли защо си тук? – попитах сладура.

– Не точно – отговори ми той с усмивка.

– Искам да ме оближеш добре.

– Ааа…. супер…

– Значи ме харесваш?

– Да, много си готина.

– Ела насам тогава – подканих го аз и разтворих бедра.

Той приближи, наведе се и ме помириса. Изстенах от възбуда, опънах шия назад, облизах устни, но веднага след това погледнах в огледалото – срещнах очите на Макс – застинали от желание, беше като да видиш снимка на уловен миг емоция. Езикът на младежа погали срамните ми устни, аз изпъшках едно “оххх” като с Макс не откъсвахме очи един от друг, някак бяхме като залепени един в друг, но и в отраженията си един чрез друг.

Вдигнах полата си до кръста, а младежът страстно извиваше езика си по моята роза, която беше мека и сочна… и пускаше влага.

Въпреки че ме лижеше непознат, в съзнанието си аз бях единствено с Макс и изживявах емоцията само с него. Той караше много бавно, покрай нас имаше хора и коли, стъклата бяха тъмни, но усещах тръпката да “ме облизват публично”. Гледаше ме почти постоянно и ме слушаше – знаех, че ме попива и че чувства възбудата ми с всичките си сетива.

Сладурът беше лаком – действаше енергично, езикът му не спираше, играеше си с клитора ми, със срамните устни, пъхаше го и навътре, раздразни ме силно и се разтичах в устата му и по седалката.

Стенанията ми ставаха все по-силни… Макс ме наблюдаваше. Знаех, че е твърд и че дънките са му тесни до болка. Но и знаех, че обича сам да се провокира и въздържа. После му беше още по-готино.

Хванах с ръка главата на младежа и я задържах – исках да прави определени движения като му показах с пръсти. Той разбра, веднага започна, а аз се разкрачих колкото мога повече. Путката ми беше така мокра и хлъзгава, че езикът му се пързаляше и въртеше с лекота, а когато започна да натиска леко набъбналия клитор, аз застенах като кучка и усещах как гърдите ми се стягат, а зърната ми щръкват. Бавно се стягах от движенията му и ето – изтръпнах и избухнах в конвулсии, а Макс ме гледаше в огледалото. Силните трептения резонираха на стенанията ми, сладкото удоволствие ме заливаше в пулса на оргазма…

С ръка дадох знак на младежа да се отдръпне, а Макс спря.

– Благодаря ти – казах му аз.

– Не искаш ли да продължим? – попита той. Панталонът му беше издут, а устата и брадата му бяха мокри.

– Не – отговорих и погледнах към огледалото.

Макс му отвори вратата и той слезе.

Веднага потеглихме.

– Беше невероятно да те гледам!

– А аз те искам…

Успях да кажа само това – толкова го желаех! Той също го знаеше.

Затова бързо отидохме на едно по-усамотено място, Макс дойде при мен на задната седалка и … не помня броя на оргазмите си….

Следва продължение…

---

Този текст е сътворен от Ема Томова и си има авторски права. Моля, уважавайте това 🙂

Снимки: Интернет