Perverse Games

  • Перверзни игри
  • Еротични разкази
  • Връзките между нас
  • Творчество / изкуство
  • За мен
  • Емоции в реакции
  • Форум

Type and hit enter to display search result

Последни коментари
  • Michaeldiock за Да живееш в собствената си путка
  • canadian pharmacy rx за Ученичката на дъртия мръсник
  • legitimate canadian mail order pharmacies за Ученичката на дъртия мръсник
  • Devam edersen ederim ananı sıkerım за Палавата фризьорка
  • Devam edersen ederim ananı sıkerım за Що е то хубава свирка?
Последни публикации
  • Огън в огъня
  • Момичето, което си играеше
  • Желана невъзможност
  • Безсрамните книги
  • В замъка III
  • Перверзни игри
  • Еротични разкази
  • Връзките между нас
  • Творчество / изкуство
  • За мен
  • Емоции в реакции
  • Форум

Perverse Games

Творчество / изкуство

Не мога да прочета тази книга!

By Emma Tommovaоктомври 24, 2018октомври 24, 2018

Има книги, които просто не мога да прочета.

Искам, започвам, стигам до някъде и… спирам.

Тъй като такива книги в моя живот са твърде малко, мога да споделя кои са точно.

Естествено, че съм мислила много над това. Да не кажа, че се тревожа и срамувам. Защо спирам, каква точно е причината? Не съм готова сега за тази творба?! Или не е моментът, нужен ми е друг?!

Още повече, че за тези книги съм убедена, че са стойностни и че трябва да бъдат изчетени.

Трябва ли насила да четем?

Моят отговор е да 🙂

Не казвам, че е правилно за всеки. В моето съзнание и в моите ценности книгата е сакралност. Нямам чудене и колебания за важността от четенето. Дори твърдя, че е задължително. Не ми се залита в посока “наказания заради нечетене” 🙂 А и само си разсъждавам….

Но пък не ми е дошъл моментът за тези конкретни книги, които са мои “препъни камъни”.

Ето кои са:

1. “Името на розата” на Умберто Еко.

Класика! Започвала съм я четири пъти и стигам до страница 77. Ще я прочета обаче някой ден.

2. “Бягащата с вълци” на Клариса Пинкола Естес.

Признавам, най-силен срам изпитвам, че точно аз точно тази книга не мога да прочета. И нея съм я започвала няколко пъти, стигам до почти половината и край. Имам чувството, че тази творба е така пренаситена от смисли, символи и тайнства, че наистина трябва да съм в специфичен етап от живота си, за да я прочета докрай. И още повече – да я осмисля.

3. “Изгубените магарета” на проф. Валери Стефанов.

Макар и надписана с автограф лично за мен, прекрасния проф. Стефанов не успя да ме грабне с книгата си и най-вероятно не съм дорасла за нея.

Всяка книга се чете, изживява, възприема по различни начини в различните периоди от живота ни. Една и съща книга ни носи особени послания в зависимост от нашето ниво в конкретната ни житейска фаза. Няма как Достоевски (примерно) да бъде усетен от човек, който е прочел пет книги в живота си, така както от човек, прочел стотици книги. Изобщо – има много фактори… но е факт, че с книгите израстваме, въздигаме се, трансформираме се. И е постижимо за всеки.

Вие имате ли книги, които не сте могли да дочетете докрай?

3 Comments

  1. Reply
    Mister K
    септември 22, 2019 9:04 am

    С риск да прозвучи незадълбочено, аз също не съм прочел „Името на розата“. Може би защото филмът с имена като Шон Конъри и Крисчън Слейтър дълбоко ме впечатли. Може би много други хора ще изтъкнат, че филмите по книги обикновено са много бледа сянка на целия сюжет, още повече че за час и половина трудно може да се обхване цялата емоция на една книга, но… Лично за мен, след вече 3 пъти гледане на филма, винаги има моменти, в които съм в настроение да го изгледам, а книгата, колкото и шокиращо да прозвучи, нямам намерение да я довърша.

    • Reply
      Ema Tomova
      септември 24, 2019 11:34 am

      Е, какво да четем или не, си е наш избор. Аз също харесвам филма. А посланието на Умберто Еко е просто уникално и страхотно ме впечатли.

  2. Reply
    Росен Анев
    октомври 24, 2018 11:24 am

    Лично аз доста се поизмъчих с „Името на Розата“. Началото беше трудно, но пък с развитието на сюжетната линия ставаше все по-заплетено и интересно. Не можах да я прочета на „един дъх“, но накрая останах доволен… от книгата и от себе си.

Вашият коментар Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Последни коментари
  • Michaeldiock за Да живееш в собствената си путка
  • canadian pharmacy rx за Ученичката на дъртия мръсник
  • legitimate canadian mail order pharmacies за Ученичката на дъртия мръсник
  • Devam edersen ederim ananı sıkerım за Палавата фризьорка
  • Devam edersen ederim ananı sıkerım за Що е то хубава свирка?
Subscribe & follow
Последни публикации
  • Огън в огъня

    Огън в огъня

    юли 11, 2022
  • Момичето, което си играеше

    Момичето, което си играеше

    май 5, 2022
  • Желана невъзможност

    Желана невъзможност

    март 15, 2022
Категории
  • Без категория (1)
  • Връзките между нас (6)
  • Еротични разкази (29)
  • Перверзни игри (12)
    • Емоции в реакции (5)
  • Творчество / изкуство (7)
Бюлетин




Don't worry. We don't spam..
  • БългарскиБългарски
  • РусскийРусский
  • EnglishEnglish

© 2018. Perverse Games

Type and hit enter to display search result