Не мога да прочета тази книга!
Има книги, които просто не мога да прочета.
Искам, започвам, стигам до някъде и… спирам.
Тъй като такива книги в моя живот са твърде малко, мога да споделя кои са точно.
Естествено, че съм мислила много над това. Да не кажа, че се тревожа и срамувам. Защо спирам, каква точно е причината? Не съм готова сега за тази творба?! Или не е моментът, нужен ми е друг?!
Още повече, че за тези книги съм убедена, че са стойностни и че трябва да бъдат изчетени.
Трябва ли насила да четем?
Моят отговор е да 🙂
Не казвам, че е правилно за всеки. В моето съзнание и в моите ценности книгата е сакралност. Нямам чудене и колебания за важността от четенето. Дори твърдя, че е задължително. Не ми се залита в посока “наказания заради нечетене” 🙂 А и само си разсъждавам….
Но пък не ми е дошъл моментът за тези конкретни книги, които са мои “препъни камъни”.
Ето кои са:
1. “Името на розата” на Умберто Еко.
Класика! Започвала съм я четири пъти и стигам до страница 77. Ще я прочета обаче някой ден.
2. “Бягащата с вълци” на Клариса Пинкола Естес.
Признавам, най-силен срам изпитвам, че точно аз точно тази книга не мога да прочета. И нея съм я започвала няколко пъти, стигам до почти половината и край. Имам чувството, че тази творба е така пренаситена от смисли, символи и тайнства, че наистина трябва да съм в специфичен етап от живота си, за да я прочета докрай. И още повече – да я осмисля.
3. “Изгубените магарета” на проф. Валери Стефанов.
Макар и надписана с автограф лично за мен, прекрасния проф. Стефанов не успя да ме грабне с книгата си и най-вероятно не съм дорасла за нея.
Всяка книга се чете, изживява, възприема по различни начини в различните периоди от живота ни. Една и съща книга ни носи особени послания в зависимост от нашето ниво в конкретната ни житейска фаза. Няма как Достоевски (примерно) да бъде усетен от човек, който е прочел пет книги в живота си, така както от човек, прочел стотици книги. Изобщо – има много фактори… но е факт, че с книгите израстваме, въздигаме се, трансформираме се. И е постижимо за всеки.
Вие имате ли книги, които не сте могли да дочетете докрай?
Mister K
С риск да прозвучи незадълбочено, аз също не съм прочел „Името на розата“. Може би защото филмът с имена като Шон Конъри и Крисчън Слейтър дълбоко ме впечатли. Може би много други хора ще изтъкнат, че филмите по книги обикновено са много бледа сянка на целия сюжет, още повече че за час и половина трудно може да се обхване цялата емоция на една книга, но… Лично за мен, след вече 3 пъти гледане на филма, винаги има моменти, в които съм в настроение да го изгледам, а книгата, колкото и шокиращо да прозвучи, нямам намерение да я довърша.
Ema Tomova
Е, какво да четем или не, си е наш избор. Аз също харесвам филма. А посланието на Умберто Еко е просто уникално и страхотно ме впечатли.
Росен Анев
Лично аз доста се поизмъчих с „Името на Розата“. Началото беше трудно, но пък с развитието на сюжетната линия ставаше все по-заплетено и интересно. Не можах да я прочета на „един дъх“, но накрая останах доволен… от книгата и от себе си.