Да я гледаш беше наслада за сетивата.

С блестяща черна коса до раменете, която някак светеше, прекрасни пъстри очи и тен на кожата – нито много бял, нито тъмен, лъхащ на здраве и свежест. А кожата… кожата й приличаше на кадифе – просто ти се приискваше да я докосваш, галиш, притискаш…

Тялото й беше фино, почти като на момиче, при все че беше на 27 години.

Името й беше Кристина.

Работеше в голяма фирма, в голяма стая, с още седем души около себе си, пет от тях жени и двама мъже.

Първият път, когато усети истински интерес към себе си, ужасно се смути.

Не за друго, а защото никога не беше помисляла, камо ли очаквала, да бъде харесвана от жена.

Яна беше семейна жена на 43 години, но изглеждаше на най-много 35. Беше сексапилна, интелигентна, не общуваше с всеки и си гледаше съвестно работата. Имаше дълга червена коса, почти черни очи и бяла кожа. Обличаше се елегантно. Излъчваше сериозност. Спортуваше и имаше стегната фигура, едри гърди и хубаво голямо дупе. Съпругът й отдавна не й обръщаше внимание, което изобщо не я тревожеше, защото с поведението си постепенно я беше отблъснал до степен на отвращение. И двамата си изневеряваха, но и на двамата не им пукаше.

Отчуждението на Яна към мъжа й, бавно и полека, но трайно, се пренасяше към всички мъже. Не че ги мразеше, но й бяха безразлични, лесно разгадаеми, елементарни, не събуждаха никакви емоции в нея. Но Кристина…. Кристина я заплени в мига, в който я видя. Беше като току-що узряла ябълка, която ти се иска да изядеш.

В началото не можеше ясно да разбере какво точно иска, какво би могла да изживее с нея и как. Но с времето се сближиха, имаха общи проекти и занимания в работата и се опознаха. Малката (макар да не беше малка) беше добро момиче.

Яна искаше време, в което да бъде насаме с Кристина – тогава щеше да се остави на моментното желание, да успее да я провокира и усети – и да се разбере категорично какво би могло да се случи.

Бяха колежки от над половин година – време, в което Яна често наблюдаваше Кристина. Гледаше движенията на тялото й, как развяваше лъскавата си коса, как поклащаше бедра и дупе… зяпаше надигнатата област при бюста й, пръстите на ръцете й, мърдащите устни, когато говореше… Разбира се, не й убегна притеснението на Кристина. Беше неизбежно да се усети, пък и Яна не смяташе да се крие.

Яна беше много близка с двамата директори на фирмата – уважаваха я, винаги се консултираха с нея за важните неща и чуваха какво казва. За нея не беше проблем да постигне каквото желае във фирмата. А да организира командировка беше най-лесното.

И ето че дойде такъв момент.

Тя имаше на разположение чудесна служебна кола, с която тръгнаха в една петъчна сутрин. Беше задължително да я придружи Кристина.

Самата Кристина силно се притесни като я извикаха да й съобщят, че ще пътуват двете и че ще са сами в хотелска стая цели два дни. Отлично усещаше, че Яна има специфично отношение и знаеше, че я наблюдава постоянно. Не й беше неприятно, напротив, харесваше й, но не знаеше как да се държи, нито какво точно да прави.

Потеглиха.

Най-сетне двете съвсем сами.

Яна беше взела вода, кафета, ядки, шоколади… беше по-голяма, майка, отвътре й идваше да обгрижва, освен, че това беше част от живота й.

Цели два часа разговаряха. Яна много добре знаеше, че Кристина трябва да се отпусне. Отношенията между жени, когато има сексуална интимност, са доста особени и различни от отношенията мъж-жена. Имаше някаква странна неуловимост, загадъчност и гъдел. Хем си жена и идеално знаеш – като да си почти в собствената си глава си, хем – знаейки колко си специфична като женско създание – не може да си сигурна, че знаеш. Много неща са ясни, разбираеми – дори разбираш когато знаеш, че не разбираш нещо. Отделно имаше толкова много неясни! Но знанието за толкова тайнствености и приемането му е предпоставка за пълноценна способност да се поставиш на чуждо място. Като да се гледаш в огледало, но да виждаш образа на другата – ти си и не си.

Разказвайки за брака си и за мъжа си, Яна усети, че Кристина започва да й съчувства. Отключи ли се на жена милосърдието, тя става способна на огромни подвизи. Малката се отпусна и започна активно да пита, да споделя за себе си, оживи се. Разказаха си много неща – сякаш преодоляха напълно резервите на служебната среда и ако Яна правеше всичко съзнателно и целенасочено, то Кристина също постигна състояние, в което не чувстваше вътрешни пречки. За първи път си позволи явно да гледа Яна така дълго и настоятелно (досега го правеше тайничко).

Пристигнаха, свършиха си задачите и бяха свободни. Хапнаха, разходиха се, снимаха се – изобщо държаха се като стари приятелки. Възрастовата разлика беше само в аспект на силно любопитство поради по-малък житейски опит от страна на Кристина и любовно-обгрижващо отношение от страна на Яна. Може да я беше поопознала и усетила, но Кристина я изненада с весел нрав, свежест, позитивизъм и интелигентност. Привличането към това прекрасно създание се усилваше…

Когато решиха да отиват към хотела, Кристина изненадващо попита:

– В една стая сме, нали?

– Само ако искаш – отговори Яна.

– Искам – каза Кристина.

Яна се усмихна и я гушна през рамо, леко небрежно, а малката се засмя. От смущението й нямаше и следа.

– А искаш ли да си вземем вино или каквото обичаш?

– Да, супер.

Яна взе вино и други неща и отидоха в хотелската стая.

Беше вълнуващо и за двете – тръпнеха от желание и любопитство.

Настаниха се, оставяха си нещата тук и там, шегуваха се.

Яна влезе в банята, после и Кристина, а през това време Яна запали свещи и сипа вино. Излегна се по хавлия на огромната спалня и се наслаждаваше на хубавите мигове. Кристина се появи в цялата си естествена прелест – съвършено гладката й кожа беше мокра, сякаш беше обсипана със скъпоценни камъни, а лъскавата й коса падаше свободно. Имаше чудни рамене – мека извивка, приятно заоблена.

И двете се настаниха на леглото и пиха вино.

И настъпи неочакван момент за Яна.

Кристина се приближи така близо, че бедрата им се опряха, а после сложи ръка директно на бедрото й – тя веднага леко се завъртя и погледна малката в очите, а ръката й се плъзна по крака, после по ръката и погали рамото й. Устните им се потърсиха и се сляха в  жадна целувка. Ръцете на Яна не спираха да докосват приказната кожа на малката – така бленувана, мека, копринена! Възбудата я разпали така силно, че ръцете леко мачкаха това кадифе, после зарови пръсти в гладката коса – за това беше фантазирала стотици пъти! Сякаш искаше да влее във вените си мекотата и нежността, които струяха от малката. С едно движение махнаха хавлиите си, Яна легна върху Кристина и жадно я целуваше, езиците им се въртяха страстно, гърдите им се притискаха, коремчетата им се търкаха, двете скимтяха като разгонени котенца. Яна захапа едното ушенце на малката, после целуна другото, езикът й запълзя по шията, после зацелува меката кожа над гърдите, а Кристина пъшкаше все по-силно. Имаше прекрасни малки гърди, напомнящи портокали – стегнати, с малки зърна, които Яна облизваше като в транс. Продължи по коремчето, по пъпа и се насочи към нежния мъх, оставен във форма на сладко триъгълниче. Тя го подуши и издаде скимтящ звук, в резонанс със неспирните звуци на малката, ставащи все по-дълбоки. Яна леко близна клитора на Кристина, а тя се огъна като скоба, надигна гърба си и пак се отпусна. Езикът, потопен и танцуващ в нежната й роза я хвърляше в нови емоционални измерения, непознати досега, но сладки като мед. Яна, подмокрена и въодушевена до краен предел намери сили да стане.

– Не мърдай – каза на малката.

Така или иначе Кристина беше така възбудена и пъшкаща, че не помръдна, а Яна бързо извади черен вибратор от чантата си. Настани се пак между бедрата на малката и бавно започна да напъхва играчката в сладката й мокра путка, при което тя отново се огъна, звучно застена, при което получи плавно проникване до дъното на вагината си. Яна засмука пак влажните й срамни устни, а след това задвижи език по клитора й – с бавни движения, въртеливи. Кристина стенеше и усещаше, че ще избухне. Ритмичните ласки разтрепериха бедрата й, особено онази зона, най-близко до влагалището. Яна я лижеше така точно и умело, че малката силно я стисна за косата, застена като кучка и мощно се разтресе в пулсации. Сякаш взрив я разпръсна на хиляди малки парченца, цялата се разпиля в удоволствие, топла сладост я заливаше на талази в един ритъм с клитора и вагината й. Розичката й беше подгизнала, вибраторът беше омазнен в бели течности – Яна й го показа с усмивка и легна до нея. Зацелуваха се със страст.

Нощта беше пред тях…

Следва продължение.

Този текст е сътворен от Ема Томова и си има авторски права. Моля, уважавайте това 🙂

 Снимки: Интернет