Фантазирането е много специална наша способност. За мозъка няма разлика между въображение и реалност – можем да изживеем силни емоции, независимо дали наистина се случват или си представяме да се случват.

Сексуалните фантазии са ми много ценни и любими – мога да правя каквото си пожелая, с когото и където си искам. Въображението ми ме пренася като вълшебно килимче. Мога да изживея мечта, да избягам от реалността и да я редактирам по мой вкус, да реша проблем, да запълня липса… в крайна сметка собствената ми реалност е лично моя, а дали е осезаема за другите – трябва ли да ми пука?

Бих нарекла това “казус по Кастанедски” 🙂

Четох някъде, че „центърът на въображението“ се състои от 12 отделни елемента, разпръснати по цялата кора на човешкия мозък и учени са съставили подробна карта на взаимовръзките между тези елементи. Ако това е някаква върховно сложна система, то тя работи много гъвкаво и е способна да променя своята конфигурация при решаването на различни умствени задачи. И в такива случаи една от тези 12 зони (наричана MTL точка) поема своеобразна роля на диригент в работата на центъра на въображението.

Нямам идея дали това е истина, но ми харесва да си представя фантазията като оркестър, който свири музика, променяща се в зависимост от емоциите ни. Представяте ли си музика, свързана с възбуда, докосване, целуване, проникване, оргазъм… толкова усещания, толкова различни звуци…

Фантазирането, свързано със сексуалната енергия, произтича от вътрешна нужда. Вероятно произходът й е различен, супер разнообразен и неясен за нас, за рационалната ни част.

Често изпитваме срам и чувство на вина, когато се наслаждаваме на нещо – отчитаме го за лошо, лудо, извратено.

И на мен ми се случва.

Но искам да пиша за това.

С важното уточнение, че пускам на свобода въображението си, а не реални практики.

Пък да видим 🙂

Този текст е сътворен от Ема Томова и си има авторски права. Моля, уважавайте това 🙂

 Снимки: Интернет