Все по-трудно ми ставаше да ходя на работа и да издържам.

Работехме един срещу друг. Често един до друг. Не знам кое ми действаше по-силно – да го гледам срещу мен или да го чувствам до мен.

Когато го гледах, се опитвах да го гледам небрежно-“служебно”. Надали ми се получаваше. Ако някой наоколо имаше усет, веднага щеше да разбере, че моето гледане криеше огромно желание.

Често чувствах пъплеща влага в гащичките си. Това ме дразнеше и възпламеняваше. В тоалетната се пипах, фантазирайки, че той ме пипа.

Когато се приближавахме, обсъждайки нещо, се случваше да се докосваме невинно по ръцете. Потръпвах вътрешно. Той винаги обаче изглеждаше незаинтересован от мен по начина, по който исках. На моменти ме ядосваше дори.

Веднъж стоях права до бюрото му. Той стана рязко, за да говори по телефона навън. Не знам дали нарочно или без да искам, но направих крачка назад и се притиснах по-плътно в него – макар и за миг. Той ме обхвана през кръста, погледна ме извинително и хукна да говори. И добре, че излезе. Това беше момент, в който трудно изживях да не го дръпна и да го принудя да ме целуне.

Оргазмът в тоалетната след това, който си доставих сама, беше много силен.

Всъщност точно тогава осъзнах, че желанието ми към този мъж мога да превърна в тест към издържливостта си. Обичам тези мои хрумвания! Приличат на малки сладки изкушаващи бонбони, които се топят в устата. Нали знаете за какво говоря – да искаш нещо неистово, да ти прималява от желание, ама да не можеш. Влудяващо, нали?

Е, исках да е влудяващо до моментите, в които наистина ще ме награби и ще се възползва от тялото ми… Харесвах да имам изкушения, да изживявам миговете на възбуда, желание, фантазии, но после да има и реалност, да ме чукат настървено.

Той не беше красив. Изобщо не ми е нужно да е красив. Беше по-скоро особен. Любимата ми категория – умен, особен, чаровен.

Предстоеше му сватба.

Това малко ме затрудняваше.

От една страна не исках да влизам в по-директна игра с него, защото не исках да го опорочавам един вид.

Но от друга страна идеята да го пречупя адски ми харесваше.

А дали в него не дремеше сексуален хищник?! Надявах се да е така….

Веднъж, след разговор по телефона, той се вбеси. Ядосан, дишащ тежко, силно, звучно – беше страхотно да го гледам…представях си го така афектиран да ме чука грубо, докато главата ми е плътно прилепнала в леглото или пода….

Той излезе навън.

Видях от прозореца, че отиде в парка и буквално се мушна между храстите.

Тръгнах след него. Трябваше да видя какво ще направи в състояние на афект. Харесвам хората, които умеят да трансформират енергията си.

Минах през храстите, през които го видях. Озовах се точно пред него, в затворено пространство от храсти и дървета – не подозирах за това скришно местенце.

Той ме гледаше.

– Браво. Знаех, че ще ме последваш.

Зяпнах го изненадано. Гледаше ме с напълно различен поглед – с блясък в очите, който не познавах до този момент.

– Да, тръгнах след теб, видях те ядосан… – успях да кажа.

– И какво искаш да ти направя ядосан?

Той пристъпи към мен, дръпна ме и ме стисна с ръце по задника. Докато въобще разбера какво става езиците ни плетяха мрежа. Бях зашеметена, изненадана и подмокрена.

Той ме блъсна надолу, разкопча панталона си, паднах на колене и засмуках едрата глава на члена му – голяма, изскачаща, задавяща ме.

– Добре духаш… мръсница….

Потекоха ми сълзи, давех се и се отдръпнах, за да вдишам. Така твърд беше, смучех го с наслада и му давах да прониква в гърлото ми – плавно и настъпателно, докато ми потекат сълзи. Лигите ми потекоха и усещах малка струйка да пълзи по десния ъгъл. Стремях се да съм тиха, а това ме влудяваше още повече. Езикът ми се въртеше около главата на здравия кур, облизвах изпъкналото ръбче и пъхах нежно език в отвора. Той дишаше тежко и ме гледаше. Засили темпото и ми чукаше гърлото в забързан ритъм, ръцете ми хванаха задника му и усетих как целият се стегна и спермата нахлу в гърлото ми – много топла и гъста. Вдишах и се отдръпнах, белият крем потече по устата ми, омаза ме добре, капеше и по земята.

– Гълтай.

Преглътнах.

– Това ти е достатъчно за днес.

– За днес? – попитах.

– Да.

– Ще има и друг път?

– Естествено.

– Страхотно. Учудваш ме – казах направо.

– Защо?

– Ами… не мислех, че си такъв мръсник…

– Да, аз те оставих да мислиш така…

– Ха! Вярно ли?

– Много ясно.

Засмяхме се и си оправихме дрехите. Първа излязох аз, той след малко.

Очевидно попаднах на истинска находка, щом успя да ме подведе така хитро, да ме изненада и да ми се изпразни в устата – и то в храстите под носа на колегите…

---

 

Този текст е сътворен от Ема Томова и си има авторски права. Моля, уважавайте това 🙂

Снимки: Интернет