“Едва ли има по-висше наслаждение от това да се твори”

Николай Гогол

 

Творчеството – това е магическото създаване, пред което затаявам дъх, прекланям се и обожавам (да не кажа обожествявам). Независимо за какво се отнася, то е ценно. Безкрайно ценно. Безценно.

Писане, рисуване, свирене… без значение… когато е плод на истинско вдъхновение, е необикновено. Творенето те изправя между два свята или може би между много светове.

Наистина в творчеството има магия – затова творците често казват, че е неописуемо, трудно за разказване, не може да се предаде с думи. И сътворяващият е проводник, служещ като свръзка между световете.

Творенето се свързва с оригиналност. За науката е важно да се открие нещо ново или да се изследва задълбочено вече наличното, да му се даде име и да се гордеем, че се развиваме и сме откриватели. Но за други сфери акцентът не е толкова на иновацията, а върху начините, по които се изразява творецът и предава “своето отвътре”.

Аз го разбирам така: ако творенето е процес, то изкуството е вече завършената форма на този процес. Едното е вечно движение, другото е “запечатан миг” на движението в конкретен момент и все пак – с  намек за безкрайност. Произведението на изкуството е константа и безбрежност едновременно.

Творчеството е да забравиш.

Да забравиш тук и сега, да отлетиш, да се пренесеш, да изживееш, да разбереш… Изумително ми прилича на оргазма.

Занемяването пред картина или затихването пред музика е пренасяне другаде и докосване до различни измерения. Прекрасни скулптури ни спират дъха, велики книги ни зашеметяват и потъваме в тях, красиви танци ни хипнотизират и не можем да откъснем очи…

Когато мисля за изкуството, винаги присъства идеята за естетика.

Естетика може да има във всичко, което носи емоция, независимо дали ни кара да се усмихваме, да плачем или да се ядосваме… Всичко в творчеството е многопластово, немислимо е да виждаме само през призмата на двуполюсния модел (понеже нашата култура така ни оформя).

Луиджи Пирандело казва, че “природата използва човешкото въображение за това, че да продължи своята творческа работа”. Излиза, че природата и нашата фантазия са неразривно свързани и се движат по една спирала.

Творенето не може да бъде ясно обяснено, не е и нужно. Все едно да се опитваме да разберем звука на потока в гората.

Да твориш е дарба. То е като целувка на висши сили. И дава неземни емоции, които осмислят по съвършено друг начин съществуването. Просто знаеш, че “има нещо друго някъде, но то е и в теб и действа чрез теб”.

Докосването до творчество, потъването във вълшебството му, чувствеността, която отключва и опитите да мисля върху това са мое своеобразно спасение или може би търсено бягство, даващо ми различен заряд, живец, тръпка, които не намирам в реалността.

А виртуалната реалност ми дава възможността да ги споделям с Вас….

---

Този текст е сътворен от Ема Томова и си има авторски права. Моля, уважавайте това 🙂

 Снимки: Интернет