Отворих очи.

Вдишах.

Издишах.

Клепачите ми се раздвижиха, а очите ми започнаха въртеливи движения.

Не знаех къде съм, но лежах с вързани ръце и крака. С вериги.

Размърдах китки и глезени, после шията си – нищо не ме болеше. Бях покрита с меко и гладко черно покривало. Със сигурност бях чисто гола, защото следващото ми усещане беше приятно – материята на завивката буквално ме галеше.

Леко завъртях глава и се огледах.

Намирах се в средата на помещение, което приличаше на тъмница. Очевидно бях в замък. Или нещо подобно на замък.

Имаше много свещи около мен.

От дясната ми страна, на около пет крачки от крака ми имаше голяма масивна врата. Нямаше прозорци.

Следващата ми мисъл беше защо не ми беше студено… в замъците е студено.

Затворих очи и се замислих.

Като парченце от пъзел картинка на мъжки силует нахлу в мен и аз се сепнах – да! – Той ме беше довел тук!

При мисълта за него цялата настръхнах.

Не защото не го харесвах, а точно обратното. Пък и той ме получи по много хитър начин, за което му се възхищавах.

Накратко: аз работех за негов добър приятел, ама когато Той – Тони – ме видя за първи път, усетих, че ме хареса. А той е от мъжете, които получават това, което искат. Задължително. Бях супер любопитна какви подходи ще предприеме предвид факта, че бях с неговия приятел.

Определено ме изненада и то силно.

Бяхме в командировка.

Аз, шефът ми, град при морето, 200 души в огромна зала и т.н.

Както седях и гледах презентацията, получих изненадващо съобщение от шефа ми да тръгвам, той щял да се оправи сам. Погледнах към него – в дъното на залата и той ми направи знак да излизам.

Нямах идея какво ставаше. И нямаше как да разпитвам.

Просто станах и тактично излязох, тихо.

Тъкмо отвън да пиша какво става и видях Тони, който – очевидно – чакаше нещо.

Мен.

Поздравих го и тъкмо да го попитам какво прави тук, той ме сграбчи за ръката и ми каза да вървя към колата.

Естествено, че тръгнах, то и нямах друг избор. Най-малкото не разбирах защо шефът ме “изстреля” и защо Тони беше тук….

Седнах на задната седалка на колата, Тони се мушна до мен и с бързи движения ми върза ръцете, краката, а после и очите. Бях свръх озадачена и понеже го познавах и харесвах, изпитах нежни вибрации в корема, предусещайки, че съм в капан, сътворен от него. Обожавам перверзните игри, а Тони беше типаж, способен да ме влуди.

Отпуснах се на седалката, сърцето ми биеше бързо и трептях, очаквайки неочакваното…

Както се реех и вълнувах едновременно, усетих Тони от лявата ми страна… топлият му дъх запълзя по шията ми, нежно облиза ухото ми, след което го гризна силно.

Изстенах. И се подмокрих.

“Не бързай” – ми прошепна той.

Аз се усмихнах и не казах нищо.

Затвори вратата и ме остави на задната седалка, а той седна зад волана и потегли.

Чувствах се толкова особено… не бях изпитвала такова нещо, никога не бях изпадала в такава чудна ситуация. Дори не знаех какво точно стана, как така бях измъкната от служебното събитие и то под носа на шефа ми, че и с неговото съдействие. А защо – това беше още по-интригуващо за мен. Тони беше страхотен, но пък бях гадже на приятеля му…

Нека го опиша.

Висок, силен, здрав. Много хубав глас. Невероятни сини очи. Едри мъжки ръце, които съм заглеждала многократно. Когато се запознахме, аз му подадох ръка, която той пое след пауза (в която аз се смутих), задържа я малко и я целуна. Още тогава усетих тръпка към него. Винаги ме наблюдаваше внимателно, но и деликатно. А аз винаги малко се притеснявах, което особено добре ми въздействаше. Тони респектираше и имаше интересен чар. В очите му се четеше, че е човек с богат житейски опит – не толкова като време, колкото като изживявания. Има хора, с които усещаш, че не трябва да се шегуваш.

Беше живял навън – в Канада и Мексико. Мисля, че беше отегчен от съпругата си. Може и да бяха несъвместими.

Харесваше ми да фантазирам за него… знаех, че реално нищо не може да стане, но и знаех, че той ще опита. И сега изпитвах огромна наслада от успеха му.

– За какво мислиш? – попита ме той.

– За теб – отговорих искрено.

– И какво по-точно?

– Мислех си как ми целуна ръката, когато се запознахме…

– Омагьосах ли те?

– Определено.

– Изпий това.

Усетих допир до коляното си.

– Какво е това?

– Изпий го.

Държах в ръце стъклено шише и се чудих какво е, той ми каза:

– Няма да те отровя, спокойно.

– Знам – отговорих.

Изпих го на един дъх. Беше горчиво….

И ето че отворих очи, оглеждах се и се чудех в кой замък съм.

Мисълта за страхотния Тони вдъхна нови емоции в мен. Така се развълнувах, че задишах тежко и чувах ясно диханието си. Зачудих се какво бях изпила и как така нищо не ме е събудило. Колко ли време съм била в сън…

Можех да движа ръце и крака малко, само до десетина сантиметра и в двете посоки. Размърдах ги, а веригите издрънчаха. Исках да стана и да се раздвижа, но не можех.

Чух стъпки.

Настръхнах. Обърнах глава по посока на звука и напрегнато се втренчих. Сърцето ми туптеше, почти повдигаше черната наметка. С приближаването на стъпките се вълнувах по-силно и по-силно, а когато вратата се отвори и го видях, получих нещо като спиране на съществуването ми –  за миг.

Тони приближи бавно.

Беше облечен елегантно и в черно.

Излъчваше сила, мъжество и власт.

Имах много въпроси, но те се изпариха и аз просто го зяпах.

Той се приближи, спря от лявата ми страна и докосна с пръсти ръката ми – прокара ги бавно нагоре, стигна до рамото и обхвана шията ми. Леко притисна и продължи нагоре, пъхна един пръст в устата ми. Аз го засмуках, той го изтегли и погали бузите ми, носа, мина през очите и челото и започна да дърпа леко назад косата ми. Правеше го бавно и все едно хиляди иглички се забиваха в мен. Той рязко се наведе и захапа долната ми устна. Цялата се свих от възбуда и от болка. Близостта му ме влудяваше, заедно с неочакваното.

– Затвори очи.

Тембърът му не допускаше неподчинение.

Затворих очи и усетих как лепна нещо на зърната ми – вакуумът бързо ме стегна, дръпна – изстенах силно, а той ми запуши устата с език. Целувката му беше нежна, обвиваща, гальовна, контрастираща на натискът по зърната ми. Докато езикът му се оплиташе и въртеше в моя, ръката му се плъзна надолу и започна да ме гали по бедрата, от вътрешната страна. Скимтях в устните му, дишах в едно с неговото дихание, а когато пъхна пръсти в мен сякаш нещо ме разтърси из основи. Пръстите му потъваха в мазната ми путка, а изведнъж вкара друг пръст в задника ми и задвижи бързо и ритмично. Отдели устни от мен, защото се задушавах. Бях разтворила бедра доколкото мога и стенех силно, усещах как ще ме изпразни с тези бурни тласъци навътре във вагината ми, когато той изведнъж рязко спря, извади пръсти и ми каза:

– Достатъчно за днес.

Аз дишах тежко и думата “достатъчно”, изречено на прага на моя оргазъм, ми подейства като шамар – така болезнено, че прониза остро утробата ми и изпитах огромен шок – физически и психологически. Едва успях да кажа:

– Как….

– Спокойно, скоро ще получиш още…

– Моля те, искам те…

– Знам. Аз те искам повече. Но сега трябва да изтърпиш.

– Ох….

Не успях да говоря повече, плачеше ми се.

Тони се наведе и ме зацелува страстно и пламенно, което отново възбуди пронизващата болка и аз започнах шумно да пъшкам.

– Сега е време да се пораздвижиш и да вземеш вана. Пък по-късно ще видим на какво си готова….

Следва продължение…

---

Този текст е сътворен от Ема Томова и си има авторски права. Моля, уважавайте това 🙂

Снимки: Интернет